Определение № 1989 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1365/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба подадена от „Доктор Р. Николова – Индивидуална практика за първична медицинска помощ“ ЕООД, гр. Добрич против Определение № 2592/12.12.2025 г., на Административен съд Добрич, постановено по адм. дело №769/2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на „Доктор Р. Николова – Индивидуална практика за първична медицинска помощ“ ЕООД с ЕИК 201393010, седалище и адрес на управление гр. Добрич, [жк] [адрес], представлявано от управителя Р. Г. Н., срещу Заповед №РД-25-635/06.11.2025 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса и производството по адм. дело №769/2025 г. по описа на Административен съд Добрич е прекратено. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно приел, че оспорената заповед не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, и че не подлежи на самостоятелен административен контрол. Твърди, че с нея се създавали задължения за лечебното заведение, изразяващи се в разпореждане на извършване на проверки и заповедта го засягала неблагоприятно. По същество моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и за връщане на делото на първоинстанционния съд, който да разгледа подадената жалба срещу Заповед №РД-25-635/06.11.2025 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса. Ответната страна - управителят на Националната здравноосигурителна каса е подал писмен отговор по делото, в който излага съображения за неоснователност на жалбата на „Доктор Р. Николова – Индивидуална практика за първична медицинска помощ“ ЕООД срещу определението на административния съд и за неговата правилност. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира жалбата като подадена в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол, като допустима за разглеждане, а по същество тя е неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд Добрич установява, че със Заповед №РД-25-635/06.11.2025 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса е наредено извършването на пълна проверка на „Доктор Р. Николова – Индивидуална практика за първична медицинска помощ“ ЕООД с ЕИК 201393010, седалище и адрес на управление гр. Добрич, [жк] [адрес]. Заповедта е предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд и е издадена на основание чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване. Съгласно текста контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. От своя страна управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице също може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. Контролът върху лечебните заведения може да се извърши и след сигнал на граждани в хипотезата на чл. 72, ал. 6 ЗЗО. Отчитайки съдържанието на процесната заповед, нейния правопораждащ характер за административното производство и правните последици, които настъпват в правната сфера на проверяваното лечебно заведение, съдът намира, че същата е с характер на акт по чл. 21, ал. 5 АПК и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по АПК, поради което е оставил без разглеждане първоинстанционната жалба и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. С издадената на основание чл. 72, ал. 2 и ал. 6 ЗЗО Заповед №РД-25-635/06.11.2025 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса е наредено извършване на самостоятелна проверка на територията на РЗОК – Добрич на „Доктор Р. Николова – Индивидуална практика за първична медицинска помощ“ ЕООД по изпълнение на индивидуален договор от 10.02.2020 г. и от 03.10.2023 г. сключени между лечебното заведение и НЗОК за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. В заповедта е определен и срок на проверката – от 10.11.2025 г. до 14.11.2025 г. включително. Тази заповед поставя началото на административно производство, което би завършило с издаване на заповед за налагане на санкции по реда на чл. 76 ЗЗО, респ. за издаване на покана за възстановяване на суми по реда на чл.76а ЗЗО, които крайни актове са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и ще подлежат на съдебен контрол по реда на АПК пред съответния първоинстанционен административен съд. Процесната заповед няма характер на индивидуален административен акт по чл. 21, ал.1 АПК, защото представлява волеизявление, което е част от производството по издаване на заповед за налагане на санкция по чл. 76 ЗЗО, респ. на писмена покана по чл. 76а ЗЗО. Правилно административният съд е достигнал до извод, че липсата на положителната процесуална предпоставка – надлежно право на оспорване пред съд по реда на АПК в хипотезата на чл. 159, т.1 АПК, води до недопустимост на жалбата срещу заповедта на управителя на Националната здравноосигурителна каса. Първоинстанционното определение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение