Определение № 500 от 14.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1969/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 7249/18.05.2016 г. на И. Д. Ч., представляван от адвокат Д. С., срещу протоколно определение от съдебно заседание на 09.05.2016 г. по гр. д. № 3576/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането му за отвод на съдебния състав. По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като се твърди, че са налице основания за отвод на въззивния съдебен състав поради неговата пристрастност. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима. По отношение на атакуваното определение не са налице предпоставките по чл. 274, ал. 1 ГПК за допустимост на обжалването. Съгласно чл. 22, ал. 2 ГПК, съдът сам решава да приеме или не направения му отвод, като законът не е предвидил възможност за обжалване на този негов акт, т. е. не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. От друга страна, доколкото отказът да се приеме отвода не препятства разглеждането на делото, липсва и другата законова хипотеза за обжалваемост на определенията – тази по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо, частната жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение