Определение № 132 от 15.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 268/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [община] срещу определение №526/17.12.2015г.,постановено по т.д.№520/2015г. по описа на Апелативен съд Пловдив по реда на чл.248 от ГПК в частта,с която е оставена без уважение молбата й за изменение решението в частта за разноските,като е прието,че в полза на противната страна следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 5500 лв.,направени при първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция. Изложени са доводи,че тези разноски не следва да бъдат присъждани,тъй като това решение на ПАС е било отменено от Върховния касационен съд,включително и в частта относно разноските. Ответната страна по частната жалба [фирма] не е заявил становище. Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че направените от ищеца при първоначалното разглеждане на спора от въззивния съд разноски подлежат на присъждане с решението при повторното разглеждане от въззивния съд,съобразно изхода на спора и доколкото това е единствената възможност за страната да й бъдат възстановени направените от нея разноски при благоприятен за нея краен изход на делото. Определението на ПАС е правилно. Съгласно чл.81 вр. чл.78 от ГПК във всеки акт,с който приключва делото в съответната инстанция,съдът се произнася и по искането за разноски, съобразно изхода на спора. С отмяната на постановеното при първоначалното разглеждане въззивно решение от касационната инстанция се възстановява висящността на спора пред въззивния съд /по аргумент от чл.294 ал.1 от ГПК/.Поради това при новото разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора въззивният съд следва да се произнесе по разноските,направени в производството от момента на депозиране на въззивната жалба до приключването на устните състезания пред въззива /което включва и платеното адвокатско възнаграждение за процесуална защита по делото,разглеждано от първия състав на ПАС/. Наведеният в частната касационна жалба довод, че след като решението на ПАС е било отменено изцяло от Върховния касационен съд, включително и в частта относно разноските,последните не следва да се вземат предвид при повторното разглеждане, е неоснователен. Разпоредбата на чл.294 ал.2 от ГПК не съдържа в себе си забрана в този смисъл, нито ограничение за произнасяне само до размера на направените пред ВКС разноски.Тъй като в случай на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане ,касационната инстанция не прилага чл.81 от ГПК,с нормата на чл.294 ал.2 от ГПК се възлага на въззивния съд,който ще се произнесе с акта по същество, да вземе предвид не само разноските пред въззивната,но и тези, направени пред касационната инстанция,съобразно това в чия полза ще бъде постановеното от него решение по същество при спазване правилата на чл.78 от ГПК. Отмяната на първоначалното въззивно решение /включително частта за разноските/,която е последица от процесуален пропуск на въззивния състав, не е пречка при новото произнасяне направените в предходното въззивно производство разноски да бъдат взети предвид и присъдени като направени,както и не е основание за лишаване на страната,в чиято полза е крайния изход на делото, от правото да получи възстановяване на платените от нея във връзка с неоснователното обжалване от другата страна разноски. Предвид това,определението на Апелативен съд Пловдив в атакуваната му част подлежи на потвърждаване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение