Решение № 4140 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5812/2015 г.

Решение № 4140 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5812/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Вратица - Враца" АД, ЕИК 10654763 със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. "Индустриална" № 7, подадена чрез процесуалния му представител адв. Димитров, против решение № 96 от 10.03.2015 г., постановено по административно дело № 657/2014 г. по описа на Административен съд - Враца. По съображения за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят оспорените административен акт или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касация Дирекция "Инспекция по труда" - Враца чрез пълномощника юрисконсулт Кирилова изразява становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на оспореното решение, поради което моли то да се потвърди. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С подложеното на касационна проверка съдебно решение Административният съд - Враца е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Вратица - Враца" АД срещу задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), дадени с протокол вх. № 143/12.11.2014 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Враца. За да постанови този резултат съдът в изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства е извършил служебно проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, обсъдил е исканията и възраженията на страните в мотивите на решението в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК и е приел, че оспореният пред него акт отговаря на всички изисквания за валидност и законосъобразност. В хода на производството пред Административен съд - Враца (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените пред нея предписания) е установено, че на 12.11.2014 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда" - Враца са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство при жалбоподателя, констатациите от която са обективирани в протокол вх. № 143 от същата дата. По време на проверката служителите на инспекцията по труда са констатирали нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задължително предписание, дадено с протокол за извършена проверка, връчен на 28.08.2014 г., а именно неизплащане в определените срокове договореното трудово възнаграждение за извършена работа за месеците април, май и юни 2014 г. Установено е също така при проверката, че работодателят не е изпълнил задължението си да заплаща в установените срокове договореното трудово възнаграждение за извършената работа на своите работници и служители за месеците юли, август и септември 2014 г. За предотвратяване и отстраняване на така констатираните нарушения на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са дадени задължителни предписания в т. т. 1, 2 и 3 работодателят да изпълни задължението си и да изплаща в установените срокове договореното трудово възнаграждение за извършената работа съгласно чл. 128, т. 2 от КТ и да изплати дължимото трудово възнаграждение за м. юли 2014 г. до 28.11.2014 г.; за м. август 2014 г. до 05.12.2014 г. и за м. септември 2014 г. до 19.12.2014 г. Съгласно отбелязване в протокола, на 12.11.2014 г. същият е връчен лично на изпълнителния директор на "Вратица - Враца" АД - Илия Кьосов. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на принудителна административна мярка, която подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 405 от КТ, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на съдебното решение, поради това че е постановено без участието на заинтересованите страни, които са работниците и служителите на дружеството, неполучили трудовите си възнаграждения. В случая административното производство не е започнало по искане на конкретен работник или служител, а по инициатива на административния орган, поради което фактическата обстановка е различна от тази, установена по адм. д. № 5517/2012 г., по което съдът е приел, че е допуснато нарушение на изискването на чл. 153, ал. 1 АПК и с решението си № 12009/01.10.2012 г. тричленният състав на ВАС, шесто отделение е обезсилил като недопустимо решението на първоинстанционния съд, постановено освен без участието като заинтересована страна на лицето, по чието искане е започнало административното производство, но и при неправилно конституиран като ответник по делото главният инспектор в дирекция "Инспекция по труда". В тази връзка неоснователен е и доводът за незаконосъобразност на първоинстанционното съдебното решение, поради неправилност на изводите на съда, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и на изискването за форма. Според изложеното в касационната жалба административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая в изпълнение на задължението си по чл. 35 от АПК, тъй като не е установил на кои работници и служители конкретно не е изплатено трудовото възнаграждение и в какъв размер, съответно в акта не са изложени тези факти като основание за издаването му. От фактическа страна по делото е установено, че контролните органи - главен инспектор Стефан Гоцов и главен инспектор Корнелия Петкова в дирекция "Инспекция по труда" - Враца, заемащи посочените длъжности по силата на служебното им правоотношение, съгласно представените заповеди, са извършили проверка в рамките на своята компетентност и в съответствие с разпоредбата на чл. 402, ал. 1, т. 1 от КТ в производственото предприятие на дружеството "Вратица - Враца" АД. Въз основа на представената от самия работодател "Вратица - Враца" АД справка изх. № 451 от 12.11.2014 г. е установено, че за месеците от април до септември 2014 г. са налице неизплатени трудови възнаграждения в посочените размери /за м. април 2014 г. - 47 887.69 лв.; за м. май 2014 г. - 58 413.82 лв.; за м. юни 2014 г. - 55 772.25 лв.; за м. юли 2014 г. - 55 757.49 лв.; за м. август 2014 г. - 59 521.70 лв.; за м. септември 2014 г. - 63 124.19 лв./. Така издадената от главния счетоводител на дружеството справка доказва неизпълнение на задължението му в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, по чл. 128, т. 2 от КТ - да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Неизпълнението на това задължение представлява нарушение на трудовото законодателство, което е предпоставка за налагане на принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, а именно даване на задължителни предписания. Самият жалбоподател не оспорва, че са налице неизплатени от него в качеството му на работодател трудови възнаграждения на работниците и служителите за процесните три месеца и не представя доказателства за изплащане на трудовите възнаграждения по някои от регламентираните в чл. 270, ал. 3 от КТ начини - лично срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, или по писмено искане на работника или служителя чрез превеждане на трудовото възнаграждение на влог в посочената от него банка. Установеното по безспорен начин нарушение на трудовото законодателство е достатъчно основание за налагане на принудителната мярка и липсата на конкретизация в акта на работниците и служителите, на които не е изплатено трудовото възнаграждение, както и конкретно какви суми се дължат на всеки един работник и служител, не представлява нарушение на изискването на чл. 35 от АПК и на изискването за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които са основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, обосноваващи неговата отмяна. При сходна фактическа обстановка са постановени редица решения на ВАС, шесто отделение, с които са оставени в сила решения на първоинстанционните съдилища, потвърждаващи оспорените актове за налагане на принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Тези решения са постановени без конституиране на всички работници и служители в предприятието, на които не са изплатени трудовите възнаграждения, които работници и служители не са били индивидуализирани в акта чрез посочване на техните три имена и заеманата длъжност /решение № 3755 от 15.03.2012 г. по адм. д. № 2107/2012 г., VI отд. на ВАС, решение № 15306 от 14.12.2010 г. по адм. д. № 6503/2010 г., VI отд. на ВАС, и др./. Възражението, че предписанията са издадени от некомпетентен орган, поддържано от жалбоподателя в първоинстанционното производство, правилно е преценено като неоснователно от административния съд. Контролните органи, които могат да налагат принудителните административни мерки, са изчерпателно изброени. Това са: Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ и Дирекциите "Инспекция по труда" като нейни териториални поделения съгласно чл. 16, ал. 1 от Устройствения правилник на същата изпълнителна агенция, както и инспекторите в тях. Съгласно чл. 20, ал. 1 от устройствения правилник инспекторът осъществява своята дейност в съответствие с Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за държавния служител и с други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията. Не е налице и твърдяното от жалбоподателя съществено процесуално нарушение, свързано с това, че съдът не е уважил доказателственото му искане да бъде задължен ответникът да представи списък на работещите в предприятието работници и служители с техните длъжности и конкретни размери на дължимите им суми като неизплатени трудови възнаграждения. По това искане съдът се е произнесъл в открито съдебно заседание, проведено на 14.01.2015 г., като е задължил ответника да представи такъв списък, ако същият е част от административната преписка по издаването на акта. В отговор ответникът е представил писмо изх. № 002003 от 15.01.2015 г., съгласно което такъв списък при извършената проверка не е бил изготвян. С оглед изложеното по-горе настоящата касационна инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдените от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Поради това обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не заявява претенция за присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,