Определение № 4375 от 29.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3582/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.279 ГПК. Образувано е по частна жалба на Прокуратурата на Република България (ПРБ) срещу разпореждане № 198 /30.04.2025 г. по в.гр.д. № 443/2024 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на И. Х. И. срещу ПРБ въз основа на невлязло в сила въззивно решение № 99/23.04.2025 г. по делото за сумата 150 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.12.2023 г. Съдия във ВТАС е приела, че съгласно чл.404, ал.1, т.1, предл.2 ГПК въззивното невлязло в сила осъдително решение подлежи на принудително изпълнение срещу ПРБ, че съгласно чл.405, ал.2 ГПК въззивният съд е компетентен да разгледа молбата и че предпоставките за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила осъдително решение са налице. Въз основа на това разпореждане е издаден изпълнителен лист № 28 /30.04.2025 г.. Частната жалба е допустима (чл.407 ГПК) и е основателна поради следното:: Разпореждането е издадено в нарушение на правилото на чл.243, ал.2 ГПК, което предвижда, че срещу държавата и срещу държавните учреждения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Нормата е изрична, императивна и специална, т.к. с нея е установено изключение от общото правило на чл.404, ал.1, т.1 ГПК. Прокуратурата на Република България е държавно учреждение. Поради изложеното частната жалба е основателна, а обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а издаденият въз основа на него изпълнителен лист следва да бъде обезсилен. Не са направени искания за разноски, нито са представени доказателства за такива, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът