Решение № 8423 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7675/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК 104518621 и със седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула Е, срещу Решение № 14177 от 24.04.2025 г., постановено по адм. дело № 299 по описа на Административния съд София-град за 2025 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е отхвърлена жалбата на „Електроразпределение Север“ АД против Решение № Ж-857 от 06.11.2024 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисия) и жалбоподателят е осъден да заплати на Комисията 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. Касационният жалбоподател поддържа неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като необоснован, постановен в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друг, по съществото на спора, с който да бъде отменен оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт. Претендира присъждане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – л. 28 от касационното дело. Прави възражение за прекомерност, ако ответниците по касация претендират адвокатско възнаграждение. Ответникът – КЕВР с адрес в София, бул. •••-10 не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В писмени бележки и в съдебното заседание пред настоящия съд я оспорва като неоснователна и недоказана. Иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът – ЕТ „Сторум-С. Кючуков“ с ЕИК 104040580 и със седалище и адрес на управление в [населено място], Община Велико Търново не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховната касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, за която подлежащият на касационен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството по адм. дело № 299/2025 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по жалба, подадена от „Електроразпределение Север“ АД против Решение № Ж-857/06.11.2024 г. на КЕВР, с което, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3/21.03.2013 г./ Наредба/та), на електроразпределителното дружество е разпоредено, в 30-дневен срок от получаване на административния акт, да издаде и предостави на ЕТ „Сторум-С. Кючуков“ Становище за увеличаване на мощността от 60 kW на 100 kW на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници (ОПЕЕВИ), находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 43253.225.2, [населено място], Община Велико Търново, Област Велико Търново, съгласно чл. 26 ал. 3, във вр. с ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), обн. в ДВ, бр. 86 от 13.10.2023 г., в сила от 13.10.2023 г., съобразявайки се с мотивите на това решение (т. 1 от диспозитива), както и в 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1, да представи на Комисията доказателства за изпълнението им (т. 2 от диспозитива). Съдът е установил следната фактическа обстановка: На 04.10.2022 г. е подадено Искане от ЕТ до електроразпределителното дружество (л. 61-63) за промяна на условията в Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № ГО15-5049-ГО15-8492/07.12.2015 г., във връзка с което между страните е сключено Допълнително споразумение № А3-ГО15-5049-ГО15-8492-АДП-1031/24.10.2022 г. – л. 75-76 там. С това Допълнително споразумение предоставената мощност на обект „магазин за промишлени стоки – 1-ви етап на обществено-обслужващ комплекс“ с местонахождение в [населено място], местност Козлуджа, в ПИ с № 225001 и ПИ № 106001, е увеличена от 62 kW на 100 kW. За присъединяването на обекта е предвидено изграждане на БКТП 20/0.4 kV в имота на клиента, като захранването на трафопоста ще се осъществи чрез прекъсване на съществуващия кабел 20 kV между СРС № 43 от ЕП 20 kV „Беляковец“ и БКТП „Нисан“ и изграждане на кабелна линия средно напрежение (СрН) NA2XS(F)2Y 185 mm2 от муфа 20 kV до новия трафопост. Предвидени са също доставка и монтаж на електромерно табло, средство за търговско измерване и необходимата комутационна и предпазна апаратура в електромерното табло. С писмено искане от 15.02.24 г. ( 112-114 от първоинстанционното дело) ЕТ „Сторум-С. Кючуков“ поискало увеличаване с 40 kW на мощността на ОПЕЕВИ Фотоволтаична електрическа централа (ФвЕЦ), находящ се в ПИ с идентификатор 43253.225.2, [населено място], местност Козлуджа, Община Велико Търново, Област Велико Търново. Във връзка с искането от „Електроразпределение Север“ АД до ЕТ е изпратен отговор (л. 118-119, пак там), в който търговецът е уведомен, че след извършено проучване на условията за присъединяване, е установено, че най-близкото съоръжение – елемент на разпределителната мрежа – до заявеното от него място за изграждане на електрическа централа, е електропровод СрН „Беляковец“ 20 kV. Съгласно посоченото в писмото, наличният капацитет на електропровода е изчерпан и всяко присъединяване на допълнителни генериращи мощности ще доведе до застрашаване на надеждната работа на електроенергийната система (EEC), сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, присъединени към него. Посочено е също, че присъединяването на обекта за производство на електроенергия е възможно да се осъществи само след изграждането на скъпоструващи нови съоръжения, инвестицията за които, съгласно предварително проведена експертна оценка, възлиза на над 2 000 000 лв. „Електроразпределение Север“ АД изразило становище, че процесната инвестиция е икономически нецелесъобразна и засягаща интересите на неограничен кръг от потребители, като изпълнението й няма да подобри качеството на предлаганата за тях услуга, но ще доведе до повишаване на цената й. Информирало ЕТ, че е невъзможно да предложи друг определен срок за присъединяване, поради което „процедурата не може да бъде продължена“. На 03.06.2024 г. ЕТ „Сторум-С. Кючуков“ подал жалба против електроразпределителното дружество пред КЕВР, вх. № Е-12-00-256 от същата дата (л. 125-126, пак там), с която изразил становище, че заявената допълнителна мощност от 40 kW не е съществена за електропровод, който е 20 kV (средно напрежение), още повече предвид допълнителното споразумение между страните за търговския обект на клиента от октомври 2022 г. Поискало КЕВР да даде задължителни указания на дружеството за продължаване на процедурата по присъединяване на ФвЕЦ. С писмо, вх. № Е-12-00-256 от 25.06.2024 г., „Електроразпределение Север“ АД изразило становище по жалбата на ЕТ „Сторум-С. Кючуков“, подадена до КЕВР – л. 25-28 от първоинстанционното дело. На 06.11.2024 г. е издадено оспореното Решение № Ж-857 на Комисията, с което подадената от ЕТ жалба е преценена за основателна и на „Електроразпределение Север“ АД са дадени задължителни указания за изпълнение в определен за това срок. Въз основа на така установената фактическа обстановка, решаващият състав на Административния съд София-град е формирал следните изводи: Преценил е допустимост, но неоснователност на жалбата на електроразпределителното дружество. Приел е, че Решение № Ж-857 от 06.11.2024 г. на Комисията е законосъобразно, като постановено от компетентен по смисъла на ЗЕ държавен орган, в рамките на очертаната му от същия закон материална компетентност, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Тълкувал е нормата на чл. 26, ал. 5 ЗЕВИ и на чл. 52 от Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (Наредба № 6/28.03.2024 г.). Обосновал се е, че при разглеждане на заявление от вида на процесното на ЕТ до електроразпределителното дружество, мрежовият оператор е задължен или да съгласува условията и начина за присъединяване на обекта за производство към съответната електрическа мрежа или мотивирано да откаже такова присъединяване. Счел е, че „Електроразпределение Север“ АД не е осъществило нито едно от предвидените в чл. 26 ЗЕВИ и чл. 52 от Наредба № 6/28.03.2024 г. действия, както и че писмото на дружеството до търговеца, изх. № 67722484/23.02.2024 г. има уведомителен характер и не удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 52 от Наредба № 6/28.03.2024 г. Преценил е, че от съдържанието на това писмо не става ясно, че за присъединяването на ФвЕЦ на ЕТ „Сторум-С. Кючуков“ към електрическата мрежа е необходимо да се извърши разширение и/или реконструкция на електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД. Посочил е, че осигуряването на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа е задължение на енергийните предприятия, лицензирани за осъществяване на съответната дейност, което те са длъжни да изпълнят по отношение на всеки един производител и обект за производство, които отговорят на предвидените в закона условия. Мотивирал се е, че противно на разбирането на „Електроразпределение Север“ АД, че процедурата по присъединяване на ЕТ не може да продължи поради налагаща се скъпоструваща реконструкция на електроразпределителната мрежа, то ЗЕВИ, в подобни случаи, задължава оператора не да откаже присъединяване, а да издаде становище за условията и начина за присъединяване, в което да посочи необходимостта от разширение и/или реконструкция, както и необходимите срокове за осъществяване на тези дейности. Преценил е, че писмо-отговор на „Електроразпределение Север“ АД до ЕТ, изх. № 67722484/23.02.2024 г. не може да се квалифицира като мотивирано становище по смисъла на чл. 26 ЗЕВИ. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Както се сочи в касационната жалба, неправилно съдът приема, че писмото от "Електроразпределение Север "АД до едноличния търговец от 23.02.24 г. е с уведомителен характер. Неправилно, от своя страна, КЕВР е посочила в решението си, че пред нея се обжалва отказ за издаване на становище за увеличаване на мощността на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Изводите, както на съда, така и на Комисията са неправилни. От съдържанието на отговора на "ЕРП Север" АД до ЕТ "Сторум- С. Кючуков" с изх. № 6772484/23.02.24 г. ( лист 118-119 от първоинстанционното дело) става ясно, че електроразпределителното дружество е отговорило на искане за проучване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа за обект фотоволтаична електрическа централа с мощност 100 kW. От съдържанието на заявлението на едноличния търговец до електроразпределителното дружество от 15.02.2024г., което е за проучване условията за присъединяване на обект за производство на ел. енергия от ВИ по реда на чл. 26а, ал. 2 ЗЕВИ, става ясно, че съществуващата номинална мощност на ел. централата е 60 kW, а допълнително заявената е 40 kW, обща номинална мощност на ел. централа 100kW. От горепосочените документи и от писмото на ЕРП Север до КЕВР, в което е изложена хронологията на събитията по случая ( лист 25 - 28 от първоинстанционното производство) следва, че отказът на ЕРП Север се отнася до исканото присъединяване на допълнително заявената мощност от 40 kW на електрическата централа. Това допълнително присъединяване е поискано на осн. чл. 26а ЗЕВИ. КЕВР в решението си не е изложил мотиви по наличието или отсъствието на предпоставките по чл. 26а ЗЕВИ. Съображения по този въпрос не са изложени и в решението на първоинстанционния съд. Недопустимо е за първи път касационната инстанция да прави фактически установявания, респективно да преценява изпълнението, респективно липсата на изпълнение на предпоставките на чл. 26а ЗЕВИ, а така също и доколко ЕРП Север е изследвал предпоставките на приложимата разпоредба в отговора си до едноличния търговец и правилно ли е преценявало присъединяване на ФЕЦ с мощност 100 kW, а не поисканото със заявлението, а именно - допълнително заявената номинална мощност на електроцентралата. Спорът между страните не е изяснен и разрешен от КЕВР с анализ на относимите обстоятелства за случая и преценяването им от гледна точка на изискванията на чл. 26а ЗЕВИ. Като е стигнал до различен извод, първоинстанционният съд е постановил необосновано и неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо това се отмени решението на КЕВР, а преписката се върне на Комисията за новото й разглеждане и приемане на решение. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд