Решение № 6544 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4361/2017 г.

Решение № 6544 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4361/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Агенция "Пътна инфраструктура", Специализирано звено Областно пътно управление - Р. срещу Решение № 2252 от 22.02.2017 г., постановено по адм. дело № 13364/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД 46-763 от 7.10.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е отменена Заповед № РД-46-347 от 8.04.1998 г. на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени с липсата на доказателства за отпадане на нуждата от ползване на земите, предмет на оспорената заповед и за нарушения при ползването им. Намира, че при издаването на заповедта не са спазени администартивнопроизводствените правила и приложимия материален закон. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение и на атакуваната заповед. Ответникът по касационната жалба - Министърът на земеделието, храните и горите не изразява становище по основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав е законосъобразността на Заповед № РД 46 - 763 от 07.10.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 24, ал. 1, изр. 2 и ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и чл. 47, ал. 7 от Правилника за прилагане на закона /ППЗСПЗЗ/ е отменена заповед № РД-46-347 от 8.04.1998 г. на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, с която на Пътно управление, гр. Р. е запазено правото на ползване върху 249,323 дка земеделски земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ), находящи се в землището на гр. Д. могили, представляващи декоративен разсадник. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването тричленният състав е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процедурата по прекратяване на правото на ползване върху земеделската земя е започнала по предложение на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Р., с което е поискана отмяна на Заповед № РД-46-347 от 8.04.1998 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по съображения, че предоставената земя е изоставена територия - обрасла с храсти и различни дървесни видове съгласно констативен протокол от 1.04.2015 г. Впоследствие е изготвен доклад, който е възпроизвел установяванията по констативния протокол и е посочен като фактическо основание за издаването на заповедта, предмет на настоящата жалба. Съгласно доклада процесната територия е изоставена и не се ползва по предназначение като декоративен разсадник. Тя е актувана като частна държавна собственост, включена в Държавния поземлен фонд. Решаващият състав е приел, че във визирания доклад се съдържат мотивите към оспорената заповед, тъй като тя изрично препраща към него, с оглед на което е достигнал до извода, че актът е издаден при спазване на изискванията за форма. Съобразявайки разпоредбите на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 7 ППЗСПЗЗ в приложимата редакция тричленният състав е посочил, че именно Министърът на земеделието и храните е оправомощен да изменя и отменя заповеди, издадени по реда на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ и да прави предложения за промяна или отмяна на решения на Министерския съвет за предоставени земи по реда на чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ при отпадане на нуждите или установени нарушения при ползването на земеделски земи от Държавния поземлен фонд. Приел е, че в случая са констатирани нарушения при ползването на предоставените земеделски земи, с оглед на което обжалваната заповед е в съответствие с материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ предвижда, че Министърът на земеделието и храните упражнява правата на държавата като собственик на земите от Държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица, Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ правото на собственост на Държавата върху земеделски земи, предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения, както и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, доколкото са необходими за тяхната дейност, се запазва в размер, съответстващ на основната им дейност, определен от Министерството на земеделието и храните след вземане мнението на заинтересуваните ведомства. С нормата на чл. 47, ал. 7 ППЗСПЗЗ на Министъра на земеделието и храните е предоставена изричната компетентност да изменя и да отменя заповеди, издадени по реда на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ. Така очертаният нормативен регламент сочи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновано тричленният състав е приел, че актът е мотивиран и са спазени останалите изисквания за форма, посочени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Формираните в тази връзка изводи са съобразени с ТР № 16/1975 г. на ОС на ГК на ВС, съгласно което мотивите към административния акт може и да не са изложени в него, а е достатъчно да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. В случая, мотивите за издаването на акта са изложени в приложения доклад, към който заповедта препраща, с оглед на което е налице реквизитът по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Несподелима е тезата, че липсва разпоредителна част в заповедта, тъй като волята на издателя й е ясна - отменя се предходната заповед, с която е наредено да се запази предоставеното право на ползване. Действително, в оспорения акт не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, но този пропуск не е достатъчно основание да се приеме, че формата е опорочена, тъй като в тази хипотеза разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК охранява правата на адресатите на акта като удължава срока за обжалване на два месеца. Несподелима е тезата, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Тричленният състав обосновано е приел, че при установените нарушения в ползването на земите е осъществен единият от алтернативно предвидените в чл. 47, ал. 7 ППЗСПЗЗ фактически състави, обуславящи отмяната на предходната заповед. Несъобразени със съдържанието на съставения констативен протокол на експерти от Областна дирекция "Земеделие" са доводите на касатора, че липсват доказателства за нарушения в ползването на земите. Съдържащите се в протокола констатации, че земята е изоставена територия с храсти и различни дървесни видове, по своята същност представляват изявления на длъжностни лица за установени от тях факти и обстоятелства в кръга на службата им, с оглед на което се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Тяхното опровергаване е в тежест на касатора, който не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че предоставяната за ползване земя се стопанисва и поддържа от него, с оглед на което обоснован е изводът на тричленният състав, че са налице предпоставките по втората хипотеза на чл. 47, ал. 7 ППЗСПЗЗ за издаване на оспорената заповед. Като съответстваща на приложимата материалноправна разпоредба и на целта на закона, същата е законосъобразен административен акт. Достигайки до заключение за неоснователност на оспорването й, тричленният състав е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение