Определение № 7 от 09.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6366/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Т. Г. П., срещу определение от 12.09.2013 г. по в. ч. гр. д. № 1354/2013 г. на Старозагорски окръжен съд. Допускането на касационна проверка на определението се иска по разрешения с него процесуален въпрос за допустимостта на заявеното искане от жалбоподателката до Казанлъшки районен съд, за постановяване на решение чл. 127а СК, с което да се замести съгласието на бащата за попълване и подаване на заявление за издаване на паспорт на детето, за получаването му и за разрешаване излизането му от пределите на Република България, когато родителите на детето са български граждани, с постоянно местожителство в България, установили се трайно и пребиваващи на територията на държавата Гърция, също членка на ЕО. Ответникът по касация не е взел становище по основателността й. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу определение по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е допустима. Поставеният процесуален въпрос в изложението към касационната жалба за това кой съд е компетентен да се произнесе по иска за заместване съгласието на бащата за попълване и подаване на заявление за издаване на паспорт на детето, за получаването му и за разрешаване излизането му от пределите на Република България, когато детето има настоящ адрес на територията на Република Гърция е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ето защо следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Въззивният съд за да се произнесе по процесуалния въпрос коя от държавите членки е компетентен да се произнесе по предявения от касаторката иск, е приел за установено следното: Делото има за предмет спор между родителите относно пътуване и пребиваване на детето им в чужбина и издаването на необходимите за това лични документи. По делото е установеното, че както детето така и родителите му са с обичайно пребиваване в Гърция, за което касаторката, като ищца е представила писмени доказателства. От това съдът е приел, че след като детето има обичайно пребиваване на територията на държавата Гърция, по аргумент от чл. 8 на Регламент (ЕО)2201/2003, компетентен да се произнесе по иска е съдът в Гърция. Процесуалният въпрос за определяне компетентния съд по спора е разрешен от съда при правилно прилагане на българското законодателство и Регламент (ЕО)2201/2003. Съгласно нормата на чл. 127а, ал. 1 СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Разпоредбата на ал. 2 на нормата повелява, че когато родителите не постигнат съгласие, по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В конкретния случай настоящият адрес на детето е този, на който то обичайно пребивава и това е Република Гърция, [населено място]. От установената с писмени доказателства трайна отседналост на детето на територията на Република Гърция е намерено, че е налице основание за прилагане на чл. 8 от Регламента и компетентен да се произнесе по спора е съдът в република Гърция. Релевантен за разрешаването на процесуалния въпрос е не фактът, че родителите са български граждани, а този, че детето трайно пребивава в Република Гърция, където пребивава и майката, на която е възложено упражняването на родителските права върху него. Съдът е служебно задължен да следи за компетентността си и когато установи, че тя не е налице, прогласява това – чл. 17 от Регламента. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.