Определение № 985 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 730/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. В. В. от [населено място], обл.Пазарджик срещу определение № 5861 от 19.12.2025 г., постановено по административно дело № 1078 / 2025г. по описа на Административен съд – Пазарджик. В същата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение с искане да бъде отменено. Твърди, че подадената първоинстанционна жалба против административния акт отговаря на изискванията на чл.18а, чл.150 и чл.151 от АПК. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършена проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение на основание чл. 158, ал. 3 във връзка с чл. 150, т. 8 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на Д. В. В. против Заповед № ЗСП/Д-РА-С/355 / 01.08.2024 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Септември и е прекратено административно дело № 1078/2025 г. на Административен съд - Пазарджик. Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за казуса и е извел обоснован краен извод, който се възприема от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Видно от данните по делото, с протоколно определение от 29.10.2025 г. съдът е оставил подадената от В. жалба без движение за отстраняване на нередовности (подписване на приложения по делото хартиен носител на жалбата, или подаване на жалбата по електронен път с електронен подпис). Съдът изрично е указал на жалбоподателя, че при неизпълнение в срок на дадените указания жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а делото – ще бъде прекратено. Съобщението за нередовностите е получено на 05.11.2025 г. от жалбоподателя с препис от протокола, съдържащ протоколното определение. Независимо от това, до 12.11.2025 г. (включително), когато е изтекъл предоставения от съда срок, нито до постановяване на обжалваното определение, жалбоподателят не е отстранил нередовностите на жалбата. Съгласно чл.150 т.8 от АПК подадената до съда жалба следва да носи подпис на лицето, което подава жалбата. По силата на чл. 141 от АПК пред съда могат да бъдат представени електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В посочените в цитираната разпоредба нормативни актове електронният документ е дефиниран като „всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис“, „електронно изявление“ представлява словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване и разчитане и предоставяне на информацията, „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, „усъвършенстван електронен подпис“ е електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в чл. 26, а „квалифициран електронен подпис“ е този усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Подадената до АдмС Пазарджик жалба имат характер на електронен документ, съдържащ електронно изявление, тъй като е изпратена чрез административния орган до съда по електронен път и е получена в цифрова форма като прикачен файл. В чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ е въведена законова фикция, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Подадената жалба до първоинстанционния съд в електронна форма не е подписана с електронен подпис, а представлява сканирано или фотографирано копие на документ. Отпечатания електронен документ не носи саморъчен подпис на лицето, въпреки, че му е дадена възможност да бъде подписана от него. Изложеното обуславя извода, че жалбата подадена по електронен път не е приведена в съответствие с изискванията на закона. За да бъде редовно сезиран съдът с жалба, тя трябва да бъде надлежно подписана от лицето, което се обозначава като неин автор. Подписът материализира волята му да сезира съда. Той е доказателство, че волеизявлението в жалбата е направено от лицето, което е сочено като неин автор. Редовността на жалбата е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на достъп до съд, а окончателното й отсъствие изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. Обосновано с оглед данните по делото административният съд е приел, че жалбата, с която е сезиран, е нередовна, поради което правилно я е оставил без движение и е дал конкретни указания на жалбоподателя за отстраняване на нередовностите й в законоустановения в чл. 158, ал. 1 от АПК седмодневен срок. Последните не се отстранени в дадения за целта срок, което е обусловило приложното поле на чл. 158, ал. 3 от АПК. С оглед горното настоящият съдебен състав намира, че Административен съд – Пазарджик, като е оставил сезиралата го жалба без разглеждане и е прекратил производството по образуваното по нея дело, е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1-во, предл. 1-во във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение