Решение № 2992 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8033/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. В. Л., чрез адв. П. Ненов, против решение № 2708 от 10.06.2025 г. по адм.дело № 1857/2024 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1146/22.12.2021г. на Ректора на Стопанска академия "Д. А. Ценов " - Свищов, в частта й по т.9, с която издадената на оспорващия диплома за висше образование на образователно квалификационна степен "магистър" по специалност "Финанси", е обявена за невалидна. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Навежда доводи, че оспорената пред АС заповед е нищожна, поради липса на компетентност на органа, което обстоятелство не е взето предвид от решаващия съд. На следващо място, съдът не е взел предвид допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването й, както и липсата на проведена процедура по реда на чл.99 АПК, с което са засегнати правата на жалбоподателя, включително и правото му на участие в такава процедура. Оспорват се изводите на АС - Благоевград за законосъобразност на оспорената заповед и по същество. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съгласно списък. Ответникът - ректор на Стопанска академия " Д. А. Ценов" - Свищов, чрез пълномощник адв. И. Илиева в представен по делото писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспореното решение Административен съд - Благоевград и отхвърлил жалбата на Н. Л. срещу заповед № 1146/22.12.2021г. на ректора на СА" Д. А. Ценов" - Свищов, в частта й по т.9, с която е обявена за невалидна диплома за придобита ОКС "магистър" серия СА -2017, УИН №087600, рег. № 103961, издадена на 10.03.2017г. на касатора. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: С решение по протокол №3 от 26.11.2014г. на Академичния съвет на СА "Д. А. Ценов" - Свищов е призната диплома за завършено висше образование, придобито в чуждестранно висше заведение на Н. В. Л. за обучение в ОКС "магистър" след ОКС "проф. бакалавър". На 10.03.2017г. на Л. е издадена диплома серия СА -2017, УИН [номер], рег. [номер] от Стопанска академия "Димитър Апостолов Ценов" - Свищов, факултет "Финанси" за висше образование на образователно - квалификационна степен "магистър". С постановление за прекратяване на наказателно производство от 05.11.2021г. на прокурор в РП гр. Велико Търново е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №436/2021г. по описа на РУ Свищов /преписка 555/2020г. по описа на ТОС РП - Велико Търново/, поради липса на доказателства за извършено престъпление по чл.316, вр. с чл.308, ал.2 НК и липса на доказателства по подаден сигнал, че Л. Л. е ползвал неистинска диплома, издадена от университет "Корлинс" САЩ и е записан за обучение в СА "Д. А. Ценов" гр. Свищов в ОКС "магистър", МП "Финансов мениджмънт" като му е издадена диплома за завършена магистратура в СА "Д. А. Ценов" - Свищов. След влизането му в сила копие от постановлението е изпратено на НАЦИД - София и СА "Д. А. Ценов" - Свищов, с оглед предприемане на действия за отмяна на решението за признаване на дипломата, както и произтичащите правни последици от нейното признаване. С Решение по протокол №3 от 15.12.2021г. в изпълнение на посоченото постановление на РП гр. Велико Търново, Академичния съвет на СА "Д. А. Ценов" - Свищов е отменил свои решения, влкючително и това по протокол №3, т.8 от 26.11.2014г., с което е призната диплома за завършено висше образование, придобито в чуждестранно висше учебно заведение на Н. Л.. На 22.12.2021г. е издадена оспорената пред съда заповед №1146, с която ректор на СА "Д. А. Ценов" - Свищов на осн. чл.47 във вр. с чл.49, ал.1, т.20 от Правилника за дейността на висшето училище и решение на АС №3 от 15.12.2021г., т.10.1 е обявил за невалидни дипломи за придобита ОКС "магистър" от СА "Д. А. Ценов" - Свищов на девет лица, включително и на Н. В. Л. - т.9 от заповедта. Въз основа на установената фактическа обстановка от представените по делото доказателства, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл.32, ал.1, т.14 от ЗВО, идентична с чл.49, т.20 от Правилника за дейността на Стопанска академия, при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. АС - Благоевград е отхвърлил като неоснователни доводите за нищожност на оспорения акт с мотиви за липсата на тежък порок, поради, който заповедта да не поражда изобщо валидни правни последици за адресата на акта. Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът е приел, че с издаването й ректора е упражнил едно свое законоустановено правомощие по чл.32, ал.1, т.14 от ЗВО, идентично с чл.49, ал.1, т.20 от Правилника на висшето училище да приведе в изпълнение акт на друг орган на висшето училище, а именно Решение на Академичния съвет №3 от 15.12.2021г., т.10.1., към което е налице препращане в заповедта. По тези съображение, съдът е приел, че оспореният акт е издаден в писмена форма и е мотивиран, като е постановен при правилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. По делото не е спорно, че на Н. В. Л. е издадена диплома за висше образование на образователно - квалификационна степен "магистър" от Стопанска академия "Димитър Апостолов Ценов" - Свищов, Серия СА -2017, УИН 087600, рег. № 103961 по специалност "Финанси" с професионална квалификация "магистър по икономика", съгласно чл.7 от Закона за висшето образование и чл.1, ал.1, т.1 от Наредба за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, приета с ПМС №215 от 12.08.2004г., обн., ДВ ,бр.75 от 27.08.2004г., в сила от 27.08.2004г. В разпоредбата на чл.4, ал.1 от процесната Наредба е посочено, че дипломата за завършена образователно - квалификационна степен на висшето образование се издава, след като са изпълнени всички задължения по учебния план на съответната специалност, а в ал.2 са посочени задължителните реквизити, които съдържа дипломата. Задължителните реквизити, които съдържа приложението към дипломата са изчерпателно посочени в ал. 3 на чл.4 от Наредбата, включително и изискване по ал.3, т.2, б "и" в приложимата редакция - печат на висшето училище; подписи на ректора (ръководителя) на висшето училище или на упълномощен от него заместник ректор и на ръководителя на звеното, осъществило обучението. С оспорената заповед, издадена от ректора на СА "Д. А. Ценов" - Свищов, издадената диплома е обявена за невалидна. Неправилни са изводите на АС -Благоевград, че с издадената заповед, ректора на СА - Свищов е единствено е привел в изпълнение решението на АС на Академията за отмяна на решение за признаване на дипломите, което решение е на висш орган на управление на висшето училище и е задължително за всички, включително и за ректора. Съдът счел, че съгласно правомощията на ректора по чл.32, ал.1, т.1 -14 от ЗВО и тези доразвити в Правилника - чл.49, ал.1, т.1 .т.20, ректора е длъжен да приведе решението в изпълнение, респ. да издаде заповедта. Заповедта е акт, издаден от орган на управление на вишето училище, съгласно чл.24, алл.1 от ЗВО, подлежащ на обжалване пред съд по реда на чл.38 от ЗВО по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Заповедта е издадена от орган на управление на висшето училище, действащ в качеството му на административен орган по смисъла на §1, т.1 от АПК. Заповедта съдържа едностранно властническо волеизявление за обявяване на невалидна на издадената диплома и носи белезите на индивидуален административен акт, който непосредствено засяга правата и законните интереси на адресатите си. Заповедта има различен предмет и съдържание, както и разпоредителна част от решението на Академичния съвет, за да се приеме, че същото единствено е приведено в изпълнение с издаването й. Заповедта на ректора е индивидуален административен акт, който самостоятелно и независимо от решението на АС, засяга негативно правната сфера на жалбоподателя и по отношение на нея са приложими всички изисквания на АПК за нейното издаване, участие на страните в производството, така и за форма и съдържание на акта - чл.59 АПК. Настоящата съдебна инстанция намира за правилни изводите на АС - Благоевград, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 32 от Закона за висшето образование във вр. с чл.49, т.20 от Правилника за дейността на висшето училище, но неправилно е прието, че заповедта отговаря на изискванията за форма и е мотивирана, както и че при издаването и не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Противно на приетото от АС - Благоевград, настоящата съдебна инстанция установява от съдържанието на оспорената заповед, че същата не съдържа никакви годни правни основания, относно разпореденото в заповедта - обявяване за невалидна на диплома за висше образование, съгласно изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Посочените в заповедта текстове на чл.47 във вр. с чл.49, ал.1, т.20 от Правилника за дейността на висшето училище не съставляват такива правни основания за нейното издаване, тъй като видно от съдържанието им, чл.47 регламентира единствено ръководната функция на ректора, относно цялостната дейност на Академията и представителството й пред всички органи и лица в страната и чужбина, а разпоредбата на чл. 49, т.20 предвижда, че ректорът изпълнява и други функции, произтичащи от законите, от политиката за развитие на Академията и от решенията на Академичния съвет и Общото събрание. В обобщение двете разпоредби регламентират общите и ръководни правомощия на ректора на Стопанската академия. Посоченото в оспорената заповед като основание решение на Академичния съвет №3 от 15.12.2021г. по т.10.1, също така не представлява годно правно основание за издаване на оспорената заповед. Това решение също не съдържа годни правни и фактически основания за издаване на заповедта. Видно от съдържанието му, след проведена дискусия е взето решение, с което Академичния съвет отменя няколко свои решения, включително и посоченото в оспорената заповед решение №3, т.8 от 26.11.2014г., с което се признават дипломи за висше образование, придобити в чуждестранно висше училище, сред които и диплома на Н. В. Л.. Взетото решение от АС за отмяна на собствено решение от 2014г. за признаване на дипломи, придобити в чуждестранно висше училище не представлява годно правно основание за издаване на процесната заповед за обявяване на издадената диплома за невалидна. Това е така, защото признаването на дипломата за висше образование, придобито в чуждестранно училище предоставя единствено, видно от чл.6, т.1 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища: 1. достъп до по - нататъшно обучение в системата на висшето образование, до обучение за повишаване на квалификацията и до докторантура или до улесняване на достъпа до пазара на труда по т.2. Следователно признаване на дипломата слага началото на по - нататъшното обучение в системата на висшето образование, докато в случая касатора притежава вече издадена диплома по реда на чл.7 ЗВО и Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, след като са изпълнени всички задължения по учебния план на съответната специалност. Следователно отмяната на решението за признаване на дипломата, което слага началато на обучението не съставлява годно основание за отмяна на вече издадената по предвидения ред диплома. Липсата на посочено правно основание е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Съдът не може вместо органа да издирва и посочва съответстващото на изложените в акта факти, правно основание. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт, доколкото не може да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Липсата на посочено валидно правно основание за издаването му е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен и препятства осъществяването на съдебен контрол по съществото на спора. Следва да се отбележи, че заповедта не съдържа и фактически основания за издаването й, защото решението на АС към което препраща, също така не съдържа съображения, мотиви на АС, поради които дипломата на Л. следва да бъде обявена за невалидна, за да се приеме, че са налице фактически основания, към които ректора препраща. Въпреки от събраните по делото доказателства да става ясно, че с издадената заповед, органа се опитва да преодолее един свой пропуск и допуснато нарушение на закона при прием на студенти, завършили чуждестранни висши училища, както и признати дипломи за висше образование от тези училища, недопустимо е едва в хода на съдебното производство при липсата на посочени фактически и правни основания за издаване на заповедта да се търси и изяснява действителната воля на органа за издаването й. За пълнота следва да бъде посочено, че Решение на Академичния съвет №3, т.8 от 26.11.2014г., с което са признати дипломи за висше образование, придобити в чуждестранно висше училище, сред които и диплома на Н. В. Л. въз основа, на което същия е записан и провел обучението си в СА - Свищов, представлява влязъл в сила административен акт и за отмяната му от Академичния съвет са приложими разпоредбите на чл. 99 и сл. от АПК от Глава седма "Възобновяване на производства по издаване на административни актове", каквото производство не се установява да е проведено по делото. Непосочването на фактическите и правни основания от страна на органа, освен че лишава съда от възможността да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт, засяга негативно правата и законните интереси на адресата на акта и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта по чл.146, т.2 от АПК, поради неспазване на установената форма на акта. Независимо от изложеното, настоящата съдебна инстанция, намира за необходимо да отбележи, че в хода на административното производство е допуснато грубо нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. Видно от представената по делото административна преписка, касатора в нарушение на чл.26, ал.1 от АПК не е бил уведомен за започналото по инициатива на органа административно производство, същият е бил лишен изобщо от участие в производството. На касатора не е била осигурена възможност да изрази становище и да ангажира доказателства в нарушение на чл.34, ал.1 и ал.3 от АПК. Допуснатите нарушения са съществени, защото са нарушили правото му на защита в производството и заповедта е издадена, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Предвид изложените съображения и установените съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед, съдът неправилно е разгледал материалната законосъобразност на същата, предвид невъзможността за проверка на волята на издателя на акта и приложимите материалноправни разпоредби. Оплакванията в касационната жалба в посочения по - горе смисъл са основателни, а оспореното решение е неправилно като постановено при наличие на касационно основание за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отмени оспорената заповед №1146 от 22.12.2021г. на ректора на СА в частта й по т.9., поради наличие на основанието по чл.146, т.2 от АПК, без да се разглежда материалната законосъобразност на заповедта. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, както следва: държавна такса по първонистанционното дело в размер на 10лв. или 5,11 евро, адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство платено в брой 800лв. - 409 евро, държавна такса за касационната инстанция в размер на 70лв. или 35,79 евро и адвокатско възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция на основание чл.78, ал.1 ГПК приложим на осн. чл.144 АПК в размер на 1278,23 евро, от общо платеното за двама адвокати 2556,46 евро. Общо ответника следва да заплати разноски на касатора в размер на 1728,13 евро. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Пето отделение,