Определение № 56 от 07.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 534/2017 г.

Производството е образувано по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК във връзка с депозирана частна жалба от З. С. М. срещу разпореждане от 28.03.2017г. на съдията-докладчик по в.н.ч.х.д. №510/2016г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е върната подадената от него касационна частна жалба срещу определение № 69/13.02.2017 г. по в.н.ч.х.д. № 510/2016 г. по описа на същия съд. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: С решение № 143/03.11.2016 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 510/2016 г. Окръжен съд- Русе е потвърдил присъда № 100/07.07.2016 г. по н.ч.х.д. №423/2016 по описа на Районен съд- Русе, с която подсъдимият Т. М. С. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му от частния тъжител З. М. обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК. С определение № 69 от 13.02.2017 г. постановено по реда на чл. 306, ал.1, т. 4, пр. 2 от НПК, Окръжен съд- Русе осъдил частния тъжител да заплати на подсъдимия разноските за възнаграждение на защитник в размер на 300 лева пред въззивната инстанция, като указал на страните, че определението подлежи на обжалване пред ВКС в 7-дневен срок. С разпореждане № 45 от 21.03.2017 г. на Председателя на първо наказателно отделение на ВКС било отказано образуване на производство пред съда по депозирана частна жалба от З. М. с вх. № 2824/21.03.2017 г. срещу определение № 69/13.02.2017 г., тъй като последното не подлежало на обжалване, като делото било върнато на Окръжен съд- Русе за изпълнение на процедурата по чл. 351, ал. 5 от НПК. В изпълнение на дадените с цитираното разпореждане указания, съдия от въззивния съд постановил разпореждане от 28.03.2017 г., с което върнал подадената от З. М. касационна частна жалба, като недопустима. При така установените констатации настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. Независимо, че въззивният съд е указал в определението си, че същото подлежи на обжалване в 7- дневен срок пред ВКС, то не е от категорията актове подлежащи на касационна проверка по реда на глава XXIII от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 346, т. 3 от НПК предмет на касационна проверка могат да бъдат определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1 от НПК, постановени в случаите на нова присъда. В настоящия случай не е налице визираната хипотеза, тъй като определение № 69 от 13.02.2017 г. е постановено в рамките на в.н.ч.х.д. № 510/2016 г., приключило с решение №143/03.11.2016 г., с което е потвърден първоинстанционният съдебен акт, а не с нова присъда. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение