Решение № 14136 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2541/2014 г.

Решение № 14136 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2541/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Мариана Макавеева Петрова, представена от адв. Рачовски, срещу решение № 3280/20.12.2013 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 524 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 031202024/27.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна и определящ в нейна тежест на задължения за подоходен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2006, 2008 и 2009 г. в общ размер 40 182.51 лева и за закъснителна лихва в размер общо 16 771.24 лева. Касаторът оспорва фактическите изводи на съда за началното салдо към 1.01.2006 г. и включване в разходната част на баланса на паричния поток на ревизираното лице на внесени на каса в "Бултехс" ЕООД суми през 2008 и 2009 г. с последиците за размера на ДО и на данъчното задължение. Сочи пропуск на съда да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушения на процесуални правила. Иска отмяна на решението и на РА, а евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна не изразява становище по касационна жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С процесният РА, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК, в тежест на Мариана Петрова са установени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ и за закъснителна лихва в данъчни периоди 2006, 2008 и 2009 г. Според приходната администрация в тези отчетни периоди данъчният субект е извършил разходи превишаващи доходите му, което сочи на укрити доходи и на несъответствие между доходите и имущественото му състояние. По периоди недостигът на парични средства е изчислен както следва: за 2006 г. - 51 131.64 лева; за 2007 г. - 1 974.78 лева; за 2008 г. - 198 737.36 лева и за 2009 г. - 82 519.70 лева. В обхвата на определената по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа за отчетните 2006 г. и 2007 г. са включени и доходи по извънтрудови правоотношения - 1 755.03 лева и 1 618.60 лева. Общият размер на доходите за 2007 г. е под необлагаемия минимум и за този данъчен период не са определяни данъчни задължения. В началното салдо към 1.01.2006 г. не е включена сумата 40 000 долара, представляваща получено по договор за дарение от 16.12.1996 г. Към разходите за 2006 г. е отнесена сумата 45 111.69 лева за покупка на недвижим имот по НА № 125/7.11.2006 г. В разходната част на баланса на паричния поток за 2008 г. е включена сумата 194 000 лева, внесени от Макавеева на 30.11.2008 г. в "Бултехс" ЕООД, а за 2009 г. - сумата 78 000 лева, внесени на 30.11.2009 г. в същото дружество. Установяванията за тези разходи са основани на резултатите от насрещна проверка на дружеството, при която е представен счетоводния регистър на сметка 493 "Разчети със собственика". Според записите в счетоводните регистри на Петрова са възстановени сумите 201 000 лева на 31.07.2010 г. и 78 000 лева на 1.09.2010 г. Изследвано е движението по банковите сметки на РЛ и са съобразени разходите за живот и за пътувания до Румъния. За да отхвърли оспорването, първостепенният съд е приел, че са доказани предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК; недостигът на парични средства за данъчните периоди е в определените с РА размери. Отрекъл е съществуването на сочените от жалбоподателя нарушения на процесуални правила в ревизионното производство във връзка със срока за провеждане на ревизията, като е разяснил съдържанието на поредицата от ЗВР и значението им за удължаване на първоначално определения срок. Отговорил е на доводите на жалбоподателя за основанията за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК и за размера на ДО и на данъка. Приел е за установен факта на получаване от Петрова на сумата 40 000 долара по договор за дарение през 1996 г., но не и доказвания с гласни доказателствени средства факт на съхраняването и наличието им към 1.01.2006 г. Според съда, основаните на записите в счетоводните регистри на лБултехсы ЕООД внасяния на парични средства от РЛ не са опровергани от заключението на ССЕ, което потвърждава съществуването на такива счетоводни записвания. Фактът на внасянето на парите не бил обусловен от решение за допълнителна парична вноска по чл. 134 от ТЗ. Решението е правилно. Срокът за извършване на ревизията е реквизит на заповедта за възлагането й - чл. 113, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Затова и може да бъде предмет на последващо изменение, което се извършва с нова заповед за възлагане - чл. 113, ал. 3 от ДОПК. В отлика от първоначалната заповед, тази за изменението действа не от датата на връчването на РЛ, а от датата на издаването й - срвн. чл. 114, ал. 1, изр. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК. Затова и заповедта за удължаване на срока на ревизията по чл. 114, ал. 2 от ДОПК е такава за изменение на заповедта за възлагане, именува се заповед за възлагане на ревизия и поражда действие от датата на издаване. В случая първоначалната ЗВР е с дата 13.01.2012 г. и е връчена на РЛ на 30.01.2012 г., т. е определеният с нея срок за извършване на ревизията изтича на 30.04.2012 г. Удължаването на срока на ревизията до 30.05.2012 г. е сторено със ЗВР № 1201626/27.04.2012 г., а със заповед № 1202024/30.05.2012 г. до 2.07.2012 г. Удължаването е в пределите по чл. 114, ал. 2 от ДОПК. Изготвянето на РД № 1202024/16.07.2012 г. е в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Съответна на процесуалния закон - чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и на логическите и опитните правила е преценката на доказателствените средства, извършена от първостепенния съд. Отчетена е спецификата на доказването при оспорване на РА, издаден в производство по чл. 122-124 от ДОПК, изразяваща се в презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК за достоверност на констатациите в административния акт. Особеност при обосноваването на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е значението на факта на укрития доход за наличието на презюмиран доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Съществуването на такъв източник на доходи е допустимо при действието на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Обосновано съдът е приел за убедително установяването за получени от Петрова 40 000 долара през 1996 г., но не и съхраняването им към 1.01.2006 г. Освен темпоралната отдалеченост на получаването и разходването на парите, следва да се отбележи и липсата на информационна следа за обмен на валута, доколкото получените пари са в чужда валута, а плащанията през отчетните периоди са в лева. Затова и надценена от касатора е доказателствената стойност на св. Вълчев, който освен че в някакъв период от време е съхранявал парите в сейф, има и познание за обмяната на валута. На преценката на писмени доказателствени средства - записвания в счетоводните регистри на "Бултехс" ЕООД са основани изводите на съда за внесени от Петрова парични средства в това дружество. Съществуването на тези записвания е потвърдено от заключението на ССЕ - отрицателното салдо на сметка 501 "Каса в лева" е преодоляно като тя е дебитирана с кредит по сметка 493 "Разчети със собственици". Този счетоводен запис отразява внесени в касата на дружеството пари и задължение за същата сума на дружеството към едноличния собственик на капитала Петрова. Изготвянето или не на първични счетоводни документи за стопанската операция, както и следването на реда по чл. 134 от ТЗ за преодоляване на временен недостиг на парични средства на търговеца са без значение за осъществяването на правно релевантния факт на извършеното плащане. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение