Определение № 3831 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2135/2026 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от В. Д. М., срещу определение № 1877 от 09.04.2026 г., постановено по гр.д. № 1049/2026 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно. Излага и много съображения по материалноправния спор и оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение на Софийския районен съд. Подадено е „становище против отговора на “Диджитал Нейчър България“ ЕООД, в което отново се излагат твърдения и доводи относно спорните, според страната, факти по материалноправния спор, и извън предмета на произнасяне в това производство. Насрещната страна “Диджитал Нейчър България“ ЕООД, представлявано от управителя Й. Г., чрез адвокат Х. М., отговаря в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, че частната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. В. Д. М. е подала молба за отмяна на влязло в сила решение № 20050881 от 29.07.2022 г. по гр.д. № 56908/2020 г. на СРС и молба за отмяна на определение № 186 от 06.01.2025 г. по в.гр.д. № 11411/2022 г. на СГС. Двете молби за отмяна са оставени без разглеждане от състава на ВКС и производството по тях е прекратено. И двете се основават на твърдение, че молителката не е била ненадлежно представлявана, защото предоставената й адвокатска защита била неефективна. В молбата за отмяна на влязлото в сила решение, се основава още на ново обстоятелство, което сама молителката твърди, че й е станало известно още преди решаване на делото от СРС, както и на твърдения, че решението е постановено въз основа на лъжливи показанията на свидетелите, на невярно заключението на вещото лице и на даден „лъжлив отговор“ от трето на процеса лице – „Плюс 500 БОС“ ЕООД. По отношение на молбата за отмяна на влязлото в сила определение в частта за разноските, в обжалваното определение съставът на ВКС е изложил съображения, че се касае за акт по чл. 248 ГПК, който не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Недоволството от предоставената адвокатска защита също не е основание по чл. 303, ал. 1, т. 5ГПК. Относно молбата за отмяна на влязлото в сила решение, съдът посочил, че страната твърди наличие на ново обстоятелство, което узнала през месец октомври 2021 г., т.е. по време на висящността на производството пред районния съд и няма как да е ново. Оплакванията за несъответствие на свидетелските показания и на съдебните експертизи, както и на получен отговор от трето лица, с обективната действителност, са по съществото си оплаквания за неправилност и не представляват основания за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК. В допълнение съдът посочил, че не се сочат нови обстоятелства и нови доказателства от съществено значение за решаване на спора, които да не са могли да бъдат известни в хода на воденото производство. Настоящият състав на ВКС намира, че определението е правилно. Относно молбата за отмяна на съдебния акт по чл. 248 ГПК, разрешението на другия тричленен състав на ВКС е съобразено със закона и със задължителното тълкуване, дадено с ТР ТР № 1/21.07.2010 г. на ОСГТК и ТР № 7/17г. на ОСГТК, според които определението по чл. 248 ГПК не формира сила на пресъдено нещо по предмета на делото, а представлява произнасяне на съда по материалноправен въпрос по друго производство, различно от исковото, като този въпрос е свързан с предмета на делото. На отмяна подлежат само съдебни решения, които разрешават правен спор със сила на пресъдено нещо или определения за прекратяване на делото, поради отказ от иска. На следващо място, тази молба за отмяна се основава на оплакване за неизпълнение или лошо изпълнение на адвокатската услуга по предоставената й правна помощ, което не попада в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Правото на страната да участва по делото не е било нарушено, тя е надлежно представлявана от процесуален представител – адвокат. Оплакването й касае вътрешни отношения между нея и довереника. По отношение на молбата за отмяна на влязлото в сила решение – сама молителката твърди, че новото обстоятелство й станало известно още през октомври 2021 г. Устните прения в СРС са слушани в открито съдебно заседание на 30.06.2022 г., което изключва приложението на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Новите обстоятелства по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на формиране на силата на присъдено нещо по делото, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната. В случая страната сама твърди, че обстоятелството не е ново. Без значение е дали и кога страната се е снабдила с доказателство, установяващо така узнатото от нея, макар и късно, но преди приключване на спора, обстоятелство. Без значение е и дали страната се позовава и дали представя нови за делото доказателства, щом са за установяване на обстоятелство, което тя твърди, че сама не е включила в предмета на спора, въпреки, че й е било известно. Само в хипотеза на узнато от страната обстоятелство в хода на производството, което е било въведено от нея надлежно в предмета на изследване, би могла да се основа на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – наличие ново или новоузнато доказателство за установяване на твърдяното от нея в приключилото производство обстоятелство, за което доказателство се твърди, че не е могла да се снабди своевременно. Твърдението, че влязлото в сила решение се основава на лъжливи показания на свидетели и на лъжливо заключение на вещото лице, може да бъде взето предвид само с оглед приложението на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Страната обаче не сочи, че неистинността на показанията на свидетелите и на вещите лица е надлежно установена и на съда не са представени с молбата съответни доказателства: влязла в сила присъда по наказателно дело, споразумение по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК; касае се за редовност на молбата по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК (изрично в мотивите на ТР №7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС). Квалифицирането на показания и експертизи като „неистиннски“ по естеството си в случая е само лична оценка на молителя, която не може да бъде основание за отмяна на влязлото в сила решение. Твърдението, че в писмен документ, издаден от трето на спора лице се съдържат неверни данни, не може да бъде основание да се иска отмяна на влязло в сила решение. По същество оплакването е за неправилност във фактическите изводи, като въпрос на доказване е било, в инстанцията по същество, да се представят доказателства - в срок и по надлежен ред, с които се установяват спорните факти така, както молителката твърди, че са се осъществили. Ако се твърди, че лицето, дало неверния отговор, по този начин е извършило престъпление, за да може да бъде основание за молба за отмяна, трябва да се представят доказателства за установено по надлежен ред престъпление. Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. Изключенията са строго и изрично определени и хипотезите, уредени в чл. 303 и чл. 304 ГПК, не се прилагат по аналогия. Ето защо съображения, имащи характера на оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение, не могат да послужат като основание да се иска отмяна по някоя от хипотезите на чл. 303 ГПК. Производството по гл. XXIV ГПК не подменя редовния инстанционен контрол, нито е нова, поредна инстанция за проверка правилността на съдебното решение или за поправяне процесуалното бездействие на страните по делото. В заключение обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Насрещната страна е поискала присъждане на разноски, но не е представила доказателства да е сторила такива, поради което молбата се явява неоснователна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Мотивиран от горното, съдът