Определение № 735 от 08.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 564/2010 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба „П” АД, чрез юрисконсулт М. Р., с вх.№12512 от 22.02.2010 год. на Софийския градски съд, подадена по пощата срещу Определение №1694 от 03.02.2010 год. по ч.гр.д.№1034/2010 год. на Софийския градски съд, ІІГ отделение, с което по реда на чл.396, ал.1 ГПК е потвърдено определение от 14.03.2009 год. по гр.д.№14713/2009 год. на Софийския районен съд, Іва ГК, 33 състав, с което на основание чл. 390, ал.1 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещи искове на молителите К. и К. С. срещу Б. и С. С., чрез спиране изпълнението по изп.д.№200784404000/207 по описа на ЧСИ С. Я., образувано по молба на настоящия частен жалбоподател „П.” АД, в качеството му на взискател по договор за кредит, отпуснат на ответника по бъдещия иск С. К. С. и съпругата му Д. С., за обезпечение на който те са сключили договор за ипотека, материализиран в нот.акт №91, том V, рег.№1183, нот.№0800/2005 год. на Нториус В. Б. с район на действие СРС. Частният жалбоподател „П.”АД оспорва обжалваното въззивно определение, като твърди, че е неправилно, тъй като не са налице предпоставките по чл.391, ал.1,т.1 ГПК, а именно бъдещият иск не е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Ответниците не вземат становище по частната жалба. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това с оглед произнасянето на въззивния съд по частната жалба на банката, но въпреки това е процесуално недопустима. Определенията на съда по обезпечение на иска/чл.396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето му като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд. С тези определения съдът не се произнася по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, защото те имат привременен съпътсващ характер. По въпроса за двуинстанционното производство на определенията, с които съдът се произнася по обезпечение на исковете, Върховният касационен съд се е произнесъл с ТР №1-2010 год на ОСГКТК, което на основание чл. 130, ал.2 З. е задължително за органите на съдебната власт. С нормата на чл.274, ал.3 ГПК изчерпателно са посочени определенията, които подлежат на касационно обжалване. По изложените по-горе съображения определенията на съда по обезпечение на иска, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки, не са сред тях, поради което неправилно постановената от Софийския градски съд обжалваемост не създава инстанционен контрол, който не е допуснат от закона. Поради недопустимоста на частната касационна жалба ВКС не може да вземе становище по правилността на определението, с което се допуска обезпечение на бъдещи искове, чрез спиране изпълнението по изпълнително дело, образувано по молба на взискател трето лице, а не от ищците по бъдещите искове. Чрез тях ищците не оспорват вземането на банката, в чиято полза е издаден изпълнителният лист и образувано изпълнителното производство, а правата на трети лица върху ипотекирания имот. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд