Определение от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8406/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция при Националната агенция за приходите (ТД на НАП) Пловдив срещу Решение № 6123 от 07.07.2025 г., постановено по адм. дело № 2003/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на "Еко Билд Проджект" ООД е отменен Акт за установяване на задължение (АУЗ) № П-16001623224046/27.05.2024 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 207/05.08.2024 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив.

В хода на произнасяне по съществото на спора, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на осмо отделение, установи, че пред Съда на Европейския съюз (СЕС) е образувано дело С-699/25 по преюдициално запитване на Върховния административен съд, отправено с Определение от 03.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7843/2025 г., със следните въпроси:

1.Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 7, параграф първи, б. д от Регламент на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията относно обстоятелството дали в приложното поле на изключението по чл. 7, параграф 1, б. д от регламента попада производител на електроенергия, който в производствения си процес добива гориво пряко от биомаса, което гориво е биометан.

2. Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 7, параграф първи, б. д от Регламент на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията относно обстоятелството дали предвиденото изключение по чл. 7, параграф 1, б. д е зависимо от процентното съдържание на биометан в газа, като биогаз с ниско съдържание на биометан може ли да бъде основание за плащане на целеви вноски и за неприлагане на изключението.

3. Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 7, параграф първи, б. д от Регламент на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията относно възможността на държавата членка да установи разграничение в производствената технология за добив на биометан, който да се използва за гориво при производството на електроенергия, дава ли право на преценка на държавата членка да задължи производителя да плаща солидарни вноски.

4. Възможността на държавата членка за дерогация на чл. 4 – 7 и липсата на изключението по чл. 7, параграф първи, б. д в националното законодателство, представлява ли неправилно прилагане на регламента.

5. Липсата на хармонизирани стандарти на нива Европейски съюз за процентното съдържание на биометан в биогаза позволява ли на държавата членка да задължи производителите на електроенергия да плащат солидарни вноски, въпреки, че е използван биометан.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производството е бил АУЗ № П-16001623224046/27.05.2024 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 207/05.08.2024 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с който на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК във връзка с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби (ПРЗ) на Закон за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. (ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.) на "Еко Билд Проджект" ООД са установени задължения за целеви вноски към Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) по реда на § 8, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗПР на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г. в общ размер на 206 910, 13 лв., ведно със законната лихва в размер на 36 281, 11 лв.

Съгласно мотивите в обжалваното решение и изложените доводи от страните, основният спорен въпрос по делото е дали е относимо изключението, предвидено с чл. 7, параграф 1, буква „д“ от Регламент (ЕС) 2022/1854, за произвежданата от "Еко Билд Проджект" ООД електрическа енергия и по-конкретно, дали тази електроенергия е произведена от биометан или от газообразно гориво, което не е биометан.

Касационният жалбоподател оспорва извода на съда, обоснован със заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи, че видът на използваното от централата гориво за производство на електроенергия е биометан. Твърди, че съдът неправилно е кредитирал експертните заключения, които подменят правната дефиниция с техническа оценка, без да бъде установено нито сертифициране, нито намерение за въвеждане на продукта в газопреносната мрежа. Излага доводи, че биогаз и биометан не могат да се използват като синоними и не означават едно и също. Намира, че в инсталацията, претендираща за изключение по Регламент (ЕС) 2022/1854, първичният източник е биомаса, а междинният продукт е газообразно гориво от биомаса, което не е изключение по регламента и този биогаз не е с качествата необходими да замести директно природен газ. Касационният жалбоподател намира за неправилно, че съдът е обосновал изводите си относно правния статут на използвания газ единствено на национални технически експертизи, без да съобрази обвързващите тълкувания на правото на Европейския съюз (ЕС) и без да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС по тълкуването на чл. 7 от Регламент (ЕС) 2022/1854. Счита, че съдът е приложил неправилно общия принцип на пропорционалност, тъй като се е позовал само на експертиза без да анализира релевантни икономически и правни аспекти.

Следва да бъде съобразено и че с молба от 21.10.2025 г., подадена от касационния жалбоподател по настоящото дело, е поискано да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС с въпроси, идентични по съдържание с тези, поставени по дело С-699/25 на СЕС.

С оглед гореизложеното настоящият касационен състав приема, че преюдициалните въпроси, поставени по дело С-699/25 на СЕС касаят тълкуването на правна норма, приложима и по отношение на разглеждания в настоящото производство правен спор - член 7, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2022/1854, поради което е налице основание по чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. чл. 633 във вр. чл. 631, ал. 1 ГПК във вр. § 2 ДР на ДОПК за спиране на производството по настоящото дело.

Гореизложеното налага отмяна на определението от 22.10.2025 г., с което е даден ход на делото по същество, а производството по същото следва да бъде спряно до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-699/25.

Воден от горното и на основание чл. 253 ГПК и чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 633 във вр. чл. 631, ал. 1 ГПК във вр. § 2 ДР на ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,