Решение № 7345 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7965/2014 г.

Решение № 7345 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7965/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Цанко Цанков, действащ като ЕТ "Цанко Цанков", моли да бъде отменено решение № 185/12.05.2014 г. по адм. д. № 739/2013 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 041300322/30.04.2013 г. на ТД на НАП-Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в касационната жалба и допълнителна молба. Моли РА да бъде отменен изцяло като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Велико Търново по съображения в писмено възражение и отговор на молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № № 041300322/30.04.2013 г. на ТД на НАП-Велико Търново, с която за периода 15.01.2011 г. - 30.07.2012 г. е определен ДДС за внасяне 28 212,45 лв с лихви, след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. Твърденията за недопуснати свидетели в касационната жалба са неоснователни. В производството пред съда жалбоподателят не е направил искане за допускане на свидетели. С две определения съдът е дал указания на жалбоподателя, че следва да представи доказателства, оборващи фактическите констатации в РА. Единственото посочено доказателство от жалбоподателя е назначаване на счетоводна експертиза, която съдът е допуснал. Видно от заключението и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание заключението е изработено само по данните за отчетените обороти в счетоводните регистри, за които в РА е констатирано, че се отличават от отчетените обороти по отчетите на касовия апарат с фискална памет, послужили на органите по приходите за определяне на оборотите за всеки месец, определяне на дата за задължителна регистрация по ЗДДС и за определяне на данъчната основа за облагане. Твърденията за допуснати счетоводни грешки не са доказани. Вещото лице е дало заключение, че няма данни за допуснати счетоводни грешки. Единствената неволна грешка е посочването на оборот от 155,51 лв при проверката, вместо отразения в касовия апарат от 15551 лв, но тя не променя фактическата обстановка по делото. Правилен е изводът на органите по приходите и съда, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК след като в счетоводството са отчетени обороти, различни от данните в месечните отчети на касовия апарат с фискална памет и е подадена годишна данъчна декларация с посочен доход в нея, по-нисък от осчетоводените приходи. Правилно в РА е определена данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК по данните от месечните отчети от касовия апарат. Жалбоподателят не е оборил констатациите в РА, които по чл. 124, ал. 2 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е основателно за още 295,83 лв, тъй като съдът не е взел предвид изменението на чл. 7 и 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от ДВ, бр. 28/28.03.2014 г., което е приложимо в случая. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,