Решение № 1884 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10817/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. К. У. против решение № 5891/30.6.2025 г. постановено по адм. д. № 865/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването му срещу Заповед № РДЦ-25-201/13.3.2025 г. на кмета на район „Централен“, общ. Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Стоманена конструкция на тераса на трети етаж на жилищна сграда с идентификатор [номер], с административен адрес: Пловдив, [улица]. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излага доводи, че нареденият за премахване строеж не е нов такъв, че дори да са извършвани ремонтни дейности през последните години, не било налице промяна на параметрите и предназначението на конструкцията. Иска отмяна на решението и отмяна на заповедта или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът – кмет на район „Централен“, общ. Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни писмени съображения, сочещи законосъобразност на решението, предмет на жалбата. Предлага на съда решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, при направената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира, че касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: Установено по несъмнен начин по делото е, че описаният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – строежът е осъществен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. От представената по делото декларация, на която се позовава касаторът, става ясно, че подписалото декларацията лице е участвало в изграждането на метален навес над съществуваща тераса, което изграждане е било осъществено „в началото на 2001г.“ Следва израза „След повече от двадесет години навесът започна да се руши и се наложи неотложен ремонт. Отстрани се покрива на навеса и се подмениха носещите части.“ Изложеното в декларацията се подкрепя и от представените изображения /л.15-18 от първоинстанционното дело/ На снимките от 2012 и 2018 година се вижда че терасата е покрита с метален навес и че на снимката от 2022г. /след повече от двадесет години както заявява деклараторът/ покривът е отстранен, за да бъдат подменени носещите части. Съгласно § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ "Основен ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. За разлика от текущия ремонт при който не се засяга конструкцията /т. 43 от същия параграф/ при извършване на основен ремонт се подменят конструктивни елементи, което в случая е сторено, както се твърди и от самия касатор. Основният ремонт представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, а съгласно чл. 148, ал. 1 от същия закон строежи могат да се извършват само ако са разрешени. Няма спор, че строително разрешение за извършения „двадесет години след 2001г.“ основен ремонт /както се твърди в декларацията/ не е издавано. Именно този строеж е разпореден за премахване. Същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед годината на извършването му – след 2022г., не може да бъде квалифициран като търпим, тъй като не попада в нито една от хипотезите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд – Пловдив е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,