Решение № 15069 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9088/2009 г.

Решение № 15069 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9088/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 276/30.04.2009 г., постановено по адм. д. № 1046/2008 г. Административен съд София-област е отменил Заповед № РД-09-1404/10.11.2008 г. на директора на РЗОК -София област, с която на "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД - филиал Момин проход, представлявано от д-р Пламен Стоев, изпълнил по индивидуален договор № 23-0485/11.02.2008 г. е определена санкция от 4320 лв. за констатирани с Медицински протокол № 445/13.10.2008 г. нарушения, потвърдени от решението на Арбитражната комисия. Срещу това решение на съда чрез пълномощник е подадена касационна жалба от РЗОК-София област, представлявана от директор Росен Петков с молба да бъде отменено като неправилно. Твърди, че съдът е постановил решението си като е кредитирал изцяло заключението на вещото лице, без да се мотивира защо изводите на експерта са с по-голяма правна (медицинска стойност) от тези на Арбитражната комисия, която е специализиран орган за решаване на спорове между договорни партньори и което противоречи на договореното между страните. Счита направените изводи за противоречащи на материалния закон, базирани на разпоредби, извадени от контекста на общия смисъл и духа на закона. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което бъде оставена в сила заповедта на директора на РЗОК-София област. В съдебно заседание страните по делото, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и оплакванията на касатора, и намира следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, но разгледани по същество, касационните възражения са неоснователни. Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по спора, съдържанието на оспорената заповед и становищата на страните по отразените в оспорения административен акт данни във връзка с изпълнението от медицинското заведение на задълженията по сключения Индивидуален договор № 23-0485/11.02.2008 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. В чл. 1, ал. 1 от същия договор изчерпателно са изброени клиничните пътеки, за които изпълнителят ("Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс " ЕАД - филиал Момин проход) се задължава да оказва на задължително осигурените лица, а възложителят (НЗОК) се задължава да заплаща оказаната болнична медицинска помощ по Приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40/24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и Приложение № 17 от решение № РД-УС- 04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК. Между тях са КП № 237 "Физикална терапия и рехабилитация на болести на централната нервна система" и КП № 244 "Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат". Предмет на производството пред административния съд София - област е заповедта да налагане на санкция за нарушение на договорени задължения от страна на медицинското заведение. Неоснователно е касационното оплакване, че първоинстанционният съд е постановил решението си само въз основа на заключението на назначеното по делото вещо лице. Констатациите на експерта не са оспорени от страните по делото, а заключението е прието без възражение в съдебно заседание от 02.04.2009 г. Вещото лице е отговорило подробно и на всички поставени устно въпроси, по които също няма изразено несъгласие. Що се отнася до възражението в касационната жалба относно тежестта на експертизата като съпоставка с тежестта на решението на Арбитражната комисия, касае се за различни инструменти в рамките на законоустановени процедури. Арбитражната комисия, създадена при условията на чл. 75, ал. 2 от ЗЗО, действа в рамките на административното производство за по-цялостно изясняване на спора чрез представители на РЗОК и на районната съсловна организация на лекарите, респ. денталните лекари. Издаденият от комисията акт (решение или протокол) е процесуална предпоставка за произнасянето на административния орган - директора на РЗОК по налагане на санкция на инспектираното медицинско заведение. Но това не означава, че констатациите на Арбитражната комисия, когато потвърждават констатациите по медицинския протокол, са необорими. В рамките на съдебното производство по оспорване на заповедта на директора на РЗОК за прилагане на финансова неустойка, засегнатата страна може да докаже твърденията си за липса на нарушения, като се защитава чрез законоустановени процесуални действия, включително чрез проверка на данните от страна на вещо лице - експерт. Съдът дава вяра на експертните мнения по спора, обобщавайки всички доказателства по делото. Следователно, не е процесуално нарушение ако мотивите на съдебното решение са изградени въз основа заключението на вещото лице, но следва да бъдат правно обосновани с релевантни материалноправни норми и с приети други доказателства по делото. Съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 26, т. 2 от НРД 2006 г., изпълнителите на медицинска или стоматологична помощ се задължават да предоставят медицинска или стоматологична помощ по вид и обем, съответстваща на договорената. В конкретния случай е спорно изпълнението на цитираната норма във връзка с поетото задължение по чл. 5, т. 2 от индивидуалния договор, че лечебното заведение се задължава да оказва болнична помощ по вид, обем и сложност, съответстващи на договорените, като спазва установените в Приложение № 17 към решение № РД-УС- 04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК изисквания и правила за провеждане на диагностика и клинично лечение на заболяванията, както и регистриране на извършените дейности, включени в клиничните пътеки по чл. 1, ал. 1 от същия договор. В обжалваното съдебно решение е проследена всяка ИЗ за конкретен пациент и възприето обоснованото становище на вещото лице по спора, че за всяко ЗЗО има назначени и извършени съгласно алгоритъма на клинични пътеки № 237 и № 244 основни диагностични и основни терапевтични процедури, отразени в Документ № 1. Според алгоритъма на двете КП, се изисква да са приложени и отчетени две основни диагностични процедури и четири основни терапевтични процедури. Вещото лице е констатирало, че тези процедури са извършени, на пациентите са предоставени медицински услуги по договорения вид, обем и качество, а тези неговите констатации не са оборени. В чл. 198, ал. 1 от НРД 2006 г. е отразено, че националната здравноосигурителна каса заплаща за периода на хоспитализация само по една клинична пътека на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. В тази връзка спорно по делото е констатираното от административния орган нарушение при оформяне на температурен лист на пациентите, в който следва да се отразят изписаните лекарства. Съгласно т. 209.10 от решение № РД-УС- 04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК, използваните в хода на лечението на ЗЗОЛ лекарства (вид, доза - еднократна и/или дневна, курс на лечение) задължително се отбелязват в температурния лист на пациента, в история на заболяването и в епикризата. Според необореното становище на вещото лице, когато при пациенти, хоспитализирани по клинични пътеки № 237 и № 244, продължава лечението на придружаващите хронични заболявания, за които те имат регистрирана рецептурна книжка преди датата на хоспитализация, в ИЗ се вписва номерът на рецептурната книжка и МКБ-кодът. А когато на пациента не са изписвани лекарства в лечебното заведение и той е не е имал оплаквания по придружаващото заболяване, като е употребявал изписани му в предишен момент медикаменти, не е задължително оформяне на температурен лист. Поради това съдът е направил правен извод, че за констатираните от проверяващите органи нарушения при оформяне на температурен лист не следва да бъде налагана санкция, тъй като в конкретните ИЗ това не е било наложително. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че постановеното от АС София област решение е правилно, обосновано и мотивирано съобразно доказателствата по спора и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,