Определение № 50400 от 02.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1322/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Висшия съдебен съвет, чрез юрк. Р. Д., срещу определение № 178 от 25.01.2022 г. по в. гр. д. № 1956/2021 г. на Апелативен съд – София, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молба с вх. № 708/13.01.2022 г. за изменение на решение № 1187/16.11.2021 г. по в. гр. д. № 1956/2021 г. на Апелативен съд – София в частта, касаеща възнаграждението на процесуалния представител на И. П.. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се съображения, че по делото не е налице надлежно отправено до съда искане за присъждане на разноски и още, че въззивникът-ответник не е представляван в проведеното открито съдебно заседание. Твърди се също така, че изводът на апелативния съд, свързан с обема, в който пълномощникът упражнява представителната си власт, е неправилен. Искането е за отмяна на определението и уважаване на подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК. Ответната страна И. А. П., действаща като ЕТ „С.-И. П.“, чрез адв. Н. Ц., взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните. С определение № 178 от 25.01.2022 г. на Апелативен съд – София е оставена без уважение молбата на Висшия съдебен съвет по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивно решение № 1187/16.11.2021 г. по в. гр. д. № 1956/2021 г., в частта относно възнаграждението на процесуалния представител на И. П.. Софийският апелативен съд е посочил, че искане за присъждане на разноски се съдържа във въззивната жалба на въззъвника – ответник, поради което е приел за неоснователно оплакването, че разноски са присъдени без да са поискани. Отбелязал е още, че договорът за правна защита определя обема на представителната власт на пълномощника. Как този пълномощник ще упражнява предоставените му права и ще защитава упълномощителя не е прието от съда като въпрос, по който същият може да се произнася, присъждайки разноски по делото. Във връзка с горното съдът е констатирал, че по делото адв. Ц. е упълномощен за процесуално представителство и му се дължат разноски като такъв. Обжалваното определение е правилно. В трайната практика на ВКС е разяснено, че въззивният съд не разполага с правомощие да променя съдържанието на сключените между страните и техните процесуални представители договори за правна помощ /в този смисъл определение № 377 от 11.09.2019 г. по ч. гр. д. № 4853/2018 г. на ВКС, IV г. о./. В случая видно от представения пред въззивната инстанция договор за правна помощ и съдействие, сключен между И. А. П. и адв. Н. С. Ц., същият е обхващал не само изготвянето на въззивна жалба, но и осъществяване на процесуално представителство по делото. Последното не се ограничава единствено до участие в открито съдебно заседание, а включва всички действия на представителя с оглед осъществяване на защитата на доверителя пред съда. С оглед на това дължимото се по него възнаграждение не може да бъде определяно по реда на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а трябва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2 от същата. Като е съобразил установената съдебна практика, която се споделя и от настоящия състав, Софийският апелативен съд законосъобразно е оставил без уважение подадената молба с правно основание чл. 248 ГПК. В това производство разноски не се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о.