Решение № 2066 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7041/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. чрез неговият процесуален представител – адвокат Л. Георгиева против решение № 9087 от 17 март 2025 год., постановено по адм. дело № 10976/2024 год. по описа на Административен съд София – град. Касатора навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната. Ответникът – прокурор при Софийска градска прокуратура (СГП) не взема становище по основателността на касационната жалба. Ответникът – началник отдел „Пътна полиция“ (ОПП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез своя процесуален представител В. Пашунов в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по протест на прокурор при СГП с искане за обявяване на нищожността на волеизявление на началника на ОПП при СДВР за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № [номер] от 24 август 2023 год. на В. Д. Д.. Съдът е установил от фактическа страна, че В ОПП при СДВР е получено писмо с вх. № 3286р – 3571 от 19 януари 2024 год. от Главна дирекция „Национална полиция“, относно издадено българско свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №[номер], издадено на 13 декември 2013 год. от началник ОПП - СДВР на името на касатора В. Д. Д., роден на [дата на раждане], с което са уведомени, че свидетелството за правоуправление е подменено в Обединените арабски емирства. Установено е също, че от началник 03 сектор "АО" при ОПП – СВДР е изготвена докладна записка УРИ № 4332р – 74932 от 25 септември 2024 год., в която е посочено, че на 07 август 2023 год. в сградата на 02 Районно управление (РУ) – СДВР касатора В. Д. Д. е подал комплект от документи за издаване на дубликат на СУМПС, с вх. № 1589 от 07 август 2023 год. При подаването на комплекта документи касатора В. Д. Д. не е представил СУМПС [номер], за което обстоятелство, съгласно чл. 17, ал.1 от Наредба № I- 157 от 01 октомври 2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина пред системен оператор, е депозирал и попълнил собственоръчно заявление-декларация по чл. 160 ЗДвП, в което е заявил, че СУМПС е „изгубено“. Производството по издаване на СУМПС е приключило с издаване на такова № [номер] от 24 август 2023 год., връчено на пълномощника И. Д. на 29 август 2023 год., което не е оспорено по административен или съдебен ред и е влязло в сила. Съдът след като е направил разграничение на законовите предпоставки водещи до нищожност респективно до унищожаемост на административните актове, е приел в конкретният случай е налице липса на основание за издаване на процесното СУМПС. Приел е също, че при липсата на законово основание за издаване на процесното свидетелство, то липсва каквото и да било годно правно основание за подмяна на вече издадено такова. Решението е законосъобразно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил макар и пестеливо мотиви за направените от него решаващи изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е събрал достатъчно доказателства са неоснователни. Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд за нищожност на административния акт. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС. То се издава от органите на МВР на лица при условия и по ред, определен с акт на МС - чл. 51, ал. 1 от Закона за българските лични документи. Съгласно чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата дубликат на свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, което притежателят декларира в заявлението за издаване на дубликат. Издаването на дубликат, без да е изгубен, откраднат, повреден или унищожен оригиналът, представлява нарушение на материалноправните разпоредби, което е толкова съществено, че го засяга до степен, която прави невъзможно и недопустимо съществуването му в правния мир и води до невъзможност за пораждане на допуснатите с него правни последици. По изложените съображения волеизявлението за издаването на дубликат е нищожно. По наведеният изричен довод в касационната жалба, че съдът неправилно е приел в мотивите си че касатора В. Д. Д. в подаденото от него заявление-декларация по чл. 160 ЗДвП е посочил че предходното СУМПС е загубено. Действително от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в посоченото по-горе заявление-декларация касатора В. Д. Д. изрично е заявил че издаденото му преди това СУМПС е откраднато. Този грешен извод на съда от фактическа страна обаче не променя правните последици, тъй като закона не прави разлика между загубен и откраднат документ, като предпоставка за издаване на дубликат на същия. По отношение на доводите въведени от касатора, че е налице неяснота относно обстоятелството на какво правно основание е обявена нищожността на СУМПС [номер] от 24 август 2023 год. В тази връзка се навежда довод че в диспозитива на решението не е посочен органа издал обявеното за нищожно СУМПС, както и че в мотивите на съда е прието че процесното СУМПС е издадено от некомпетентен орган. Твърденията в жалбата в тази посока са верни. Действително съдът в диспозитива на съдебното решение не е посочил органа издал процесното СУМПС. Това обаче не води до незаконосъобразност на решението. По делото има достатъчно данни кой е органа издал процесното СУМПС. Що се касае но извода на съда, че процесното СУМПС е издадено от некомпетентен орган, настоящата инстанция не споделя този извод на състава на АССГ. Липсват доказателства в подкрепа на този довод на първоинстанционният съд. Действително мотивите на съда са доста пестеливи, но все пак в тях изрично е изведен решаващ извод за нищожност, поради липса на основание, аргумент който се споделя изцяло от касационният състав. Това основание е достатъчно за да се обяви за нищожно волеизявлението на административният орган по издаването на процесното СУМПС. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото се претендират от ответника – началник отдел „Пътна полиция“ при СДВР. С резултата по делото тази претенция е основателна, като такива следва да се присъдят в полза на СДВР, юридическото лице в структурата на което се намира административния орган. Такива следва да се присъдят в тежест на касатора В. Д. Д., представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение