Определение № 397 от 06.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2135/2013 г.

С определение № 348 от 10.05.2013 год., постановено по ч.т.д.№ 2135 / 2013 год. състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн.чл.282, ал.2, т.1 ГПК въз основа на подадена от касатора ЗАД [фирма] е спрял изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение на Софийски апелативен съд № 815 от 29.04.2013 год., по възз. гр.д.№ 698/2013 год., при внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер на сумата 1 238 808.00 лв.. С молба вх.№ 5173/29.05.2013 год. молителят ЗАД [фирма], позовавайки се на така допуснатото по реда на чл.282, ал.2, т.1 ГПК спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение на Софийски апелативен съд по възз. гр.д.№ 698/2013 год., предмет на касационна жалба с вх.№ 5189/09.05.2013 год., е поискал да бъде постановено вдигане на наложената от ЧСИ с рег.№ 847 на КЧСИ - Н. П. обезпечителна мярка- запор върху банковите му сметки като длъжник в изпълнителното производство по изп.д.№ 20138470400269. Излага съображения, че с внасяне на паричната гаранция по сметка на ВКС отпада необходимостта от наложената по горепосоченото изпълнително дело обезпечителна мярка и причината, поради която е било допуснато обезпечението вече не съществува. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.282, ал.2, във вр. с ал.1 и сл. ГПК, намира: Съобразно уредбата на касационното производство по действащия ГПК извън хипотезите на чл.282, ал.4 и ал.5 ГПК, за касационната инстанция отсъства процесуална възможност да освобождава внесената по реда на чл.282, ал.2, т.1 и т.2 ГПК като обезпечение, гаранция, както и да се занимава със законосъобразността на изпълнителните действия по налагане на обезпечителни мерки от съдебния изпълнител в образуваното изпълнително производство за изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение, предмет на подадена от длъжника касационна жалба. Следователно при изрично предвидените от законодателя правомощия на касационната инстанция при спиране изпълнението на въззивното решение и създаденият в гл.ХХХІХ процесуален ред за защита срещу изпълнението, така подадената от ЗАД ”А. БЪЛГАРИЯ„ молба за отмяна на наложения от ЧСИ Н. П. с рег. № 847 на КЧСИ с район на действие СГС запор на банковите му сметки се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Що се касае до цитираното определение на състав на ІІІ г.о. на ВКС, то същото не се споделя от настоящия съдебен състав и като казуална, а не задължителна съдебен практика не се явява основание за постановяване на различен правен резултат по делото. Водим от горното, състав на второ търговско отделение на ВКС