Определение № 853 от 08.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 345/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „СиЗ - оранжерии Петрич“ ЕООД /н/ срещу определение №3115/15.12.2023 г. по в.ч.гр.д.№3086/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба вх.№7408/ 06.06.2023г. против определение №243/18.05.2023 г., постановено по т.д.№5/2022 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, в частта за разноските. В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Излагат се твърдения за допустимост на обжалването с оглед изрично дадените в определението на съда от 18.05.2023г. указания, че то подлежи на обжалване с частна жалба. В допълнение се излагат съображения за липса на основание за начисляване и плащане на държавна такса, поради липса на приключен по същество правен спор по т.д.№5/2022 г. Претендира се отмяна на определението. Ответникът по частната жалба „КТБ“ АД /н/ е депозирал отговор на същата, в който е изразил становище за нейната неоснователност и е направил искане за потвърждаване на обжалваното определение. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че „СиЗ - оранжерии Петрич“ ЕООД /н/ - ищец по т.д.№5/2022 г. на Благоевградски окръжен съд, с молба от 16.05.2023 г. на основание чл.233 ГПК е направил изявление за отказ от иска, по който е образувано производството и е поискал същото да бъде прекратено; с определение №243/18.05.2023г. Благоевградски окръжен съд е прекратил производството и е осъдил „СиЗ - оранжерии Петрич“ ЕООД /н/ да заплати по сметка на съда сумата 3 560 221,48 лв. държавна такса; „СиЗ - оранжерии Петрич“ ЕООД /н/ е подал молба, с която се поискал изменение на определението в частта за разноските, в която е изложил съображения, че дружеството не дължи държавна такса, тъй като няма постановено решение по същество, а евентуално е поискал същата да бъде изчислена съобразно разпоредбата на чл.694 ал.7 от ТЗ, според която размерът й възлиза на 890 055,37 лв.; едновременно с молбата дружеството е представило и частна жалба вх.№7408/06.06.2023 г. срещу определението от 18.05.2023г., в която, по изложени същите съображения, е поискано определението да бъде отменено в частта за разноските, евентуално – изменено с определяне на таксата до размер на 890 055,37 лв. По молбата по чл.248 ГПК Благоевградски окръжен съд се е произнесъл с определение №345/14.07.2023 г., с което е оставил без уважение първата част от искането - за отмяна на определението от 18.05.2023 г. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати държавна такса по сметка на съда и е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива му, като вместо „държавна такса в размер на 3 560 221,48 лв.“ се чете „държавна такса в размер на 890 055,37 лв.“. Във връзка с предприети от окръжния съд действия по администрирането на подадената частна жалба с вх.№7408/06.06.2023 г.,в отговор на изрично дадени от него указания, „СиЗ - оранжерии Петрич“ ЕООД /н/ е заявило, че, въпреки постановеното определение от 14.07.2023г., поддържа подадената от него частна жалба срещу определението на 18.05.2023г. С обжалваното пред настоящата инстанция определение №3115/15.12.2023г. по образуваното пред него в.ч.гр.д.№3086/2023 г. въззивният съд е счел, че тя е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане.За да се мотивира, е посочил,че доколкото процесуалният закон предвижда защитата на страната да бъде осъществена първо в едно допълнително производството по реда на чл.248 ал.1 ГПК и едва след това в производството по чл.248 ал.3 ГПК, то първоначалният акт на съда в частта му, с която разноските са разпределени между страните, не подлежи на обжалване; на обжалване подлежи последващо постановеното определение от 14.07.2023г., но частна жалба срещу него не е подадена, при изрично направено от страната изявление,че поддържа подадената от него частна жалба срещу първоначално постановеното определение от 18.05.2023г. По-нататък съставът е изложил допълнителни съображения,че дори условно да се приеме,че частната жалба е насочена против определението от 14.07.2023 г. /което не следва от петитума на същата/, тя отново би била процесуално недопустима поради липса на правен интерес, тъй като с това определение евентуално направеното с молбата /респ. и с частната жалба/ искане първоначално определения размер на държавна такса да бъде намален, е уважено от съда /макар неправилно то да е било квалифицирано като такова по чл. 247 ГПК/, т.е. интересът на страната от обжалването е бил удовлетворен. Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение на въззивния съд за правилно. Определението от 18.05.2023г. е обжалваемо, както е посочил в него първоинстанционният съд, но само в частта, с която се прекратява производството. По отношение на втората част от диспозитива му, с която е разпределена тежестта за разноските за производството, включително дължимата несъбрана предварително държавна такса, законодателят не е предвидил изрична обжалваемост, нито в тази му част определението се явява преграждащо, доколкото с разпоредбата на чл.248 ГПК е установена специална процедура за преразглеждане на произнасянето относно разноските с изменение или допълване от състава на съда, който го е постановил.Съгласно ал.3 на същия член едва окончателното му произнасяне с определение, постановено по този ред, подлежи на инстанционен контрол, а спазването на този ред е предпоставка за допустимост на обжалването на възприетото от съда разрешение по отношение на разноските. В случая, както правилно е приел и въззивният съд, на обжалване пред него е подлежало определението на окръжния съд, постановено по реда на чл.248 ГПК на 14.07.2023г., но не и това от 18.05.2023г. Тъй като страната изрично е заявила,че поддържа частната си жалба, като насочена срещу по-рано постановения от тези два съдебни акта и въззивният съд е бил обвързан от това изявление при определяне предмета на въззивното производство, обосновано е преценил като недопустима частната жалба. Определението му следва да бъде потвърдено по изложените съображения. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение