Определение № 1661 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 979/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от И. К. К. от гр. София, чрез представител по пълномощие – адв. Д. Тенев от Адвокатска колегия – Благоевград против Определение № 1690/14.01.2026 год., постановено по административно дело № 369/2026 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспореното определение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материално правни разпоредби и при несъответствие с целта на закона, а също е и необосновано. В подкрепа на това твърдение е заявено, че към момента на издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, не е налице административно нарушение, нито е застрашен обществен интерес. Твърди се, че от представените по делото доказателства се установява, че още преди издаване на обжалваната заповед, И. К. е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като от приложена по делото справка от Гаранционния фонд се установява, че последната е с покритие от 29.12.2025 год., 11:23:00 ч. до 28.12.2026 год., 23:59:00 часа. В този смисъл, частният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. второ от ЗДвП, който указва, че служебно прекратената регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С оглед на това е формиран извод, че обжалваният административен акт е издаден в пълно противоречие с материалния и процесуалния закон, доколкото непосредствено преди съставянето му, лицето е представило пред служителите от РУ - Годеч към ОДМВР - София валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, с което е отпаднало и основанието за налагане на ПАМ. Въз основа на тези доводи е формулирано и твърдението, че липсата на административно нарушение, съответно на засегнат обществен интерес, обуславя основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение. В допълнение са обективирани и възражения против извода на съда, че в случая няма да настъпи непоправима вреда, ако не се спре предварителното изпълнение на процесната ПАМ. В подкрепа на това възражение е заявено, че първоинстанционният съд не е отдал необходимата значимост на факта, че отнемането на СУМПС ще има пряка и непосредствена последица, изразяваща се в затрудняване на изпълнението на ежедневните му трудови задължения, както и на неговите ежедневни битови и семейни ангажименти. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно определение и постановяване на друго по силата на което да се спре предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0267-000022/29.12.2025 год. Ответникът – полицейски инспектор към ОДМВР – София, РУ - Годеч, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните: Производството по адм. дело № 369/2026 год. пред Административен съд – София-град е образувано по повод жалба от И. К. К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0267-000022/29.12.2025 год., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – София, РУ - Годеч. С оспорения акт, административният орган е разпоредил против И. К. прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В заповедта е посочено, че се отнема и СУМПС – [номер]. Като фактическо основание за постановяване на заповедта е посочено, че на 28.12.2025 год. около 10:54 часа в гр. Годеч на ул. „Софийско шосе“ с посока на движение от с. Шума към автогара Годеч, управлява собствения си товарен автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № [рег. номер] и след извършена полицейска проверка срещу дом 35 е установено, че управлявания автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на 19.08.2025 год. Така постановената ЗППАМ е била оспорена от И. К. първоначално пред Административен съд – София-област, който с Определение № 67/12.01.2026 год. по адм. дело № 28/2026 год. е изпратил жалбата по подсъдност на Административен съд – София-град, предвид постоянния адрес на жалбоподателя в гр. София. В жалбата, инициирала първоинстанционното производство е формулирано и особено искане с правно основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Като фактически основания за така заявеното искане е посочено, че предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до непоправима вреда, тъй като отнетото свидетелство за управление на МПС е необходимо на жалбоподателя за извършване на всекидневните му семейни, битови и трудови задължения. Посочено е, че К. има ненавършило пълнолетие дете, което кара на училище, поради което ежедневно пътува с автомобил, което няма как да се случи след отнемане на СУМПС. Допълнено е, че предварителното изпълнение на акта не се налага, за да се осигури живота и здравето на гражданите, нито за защита на особено важни държавни или обществени интереси. По мнение на оспорващия, не са налице и основания, от които да се приеме, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. След анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният административен съд е приел искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗППАМ за неоснователно, поради което е постановил Определение № 1690/14.01.2026 год. по адм. дело № 369/2026 год. по описа на съда, с което е отхвърлил искането на И. К. К. за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 25-0267-000022/29.12.2025 год., издадена от полицейски инспектор при РУ – Годеч, ОДМВР – София. След анализ на заявените от частния жалбоподател твърдения, с оглед приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият съдебен състав намира постановеното определение за неправилно. От доказателствата по делото се установява, че на 28.12.2025 год., в резултат на извършена полицейска проверка, против И. К. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 3918571/28.12.2025 год. за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В АУАН е вписана констатацията, че управлявания автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Със съставянето на АУАН са иззети като доказателства СУМПС: [номер]; два броя рег. табели [рег. номер]; СРМПС: [номер]. Въз основа на съставения АУАН, против И. К. е постановена и ЗППАМ № GPAM-1266758/28.12.2025 год. на полицай към ОДМВР – София, РУ - Годеч, с която за извършеното от лицето административно нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 22 от ЗАНН е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП – отнемане на СУМПС за срок от 6 месеца. В заповедта е вписано и обстоятелството, че се отнема СУМПС [номер]. На следващия ден – 29.12.2028 год., И. К. е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за собствения си автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № [рег. номер] с период на застрахователно покритие от 29.12.2025 год., 11:23 часа до 28.12.2026 год., 23:59 часа. От приложената по делото разпечатка се установява, че сключената застраховка „Гражданска отговорност“ е отразена и в информационната система на Гаранционния фонд с посочване на същите дати и часове на покритие. След сключване на застраховката, на същия ден – 29.12.2025 год., И. К. е посетил РУ – Годеч, където е представил застрахователната полица и е поискал връщане на отнетото му СУМПС, доколкото разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП (на което правно основание е издадената ЗППАМ) указва, че мярката се прилага до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца. По данни на жалбоподателя, при посещението му в РУ – Годеч е получил отказ за връщане на СУМПС, като е бил информиран, че ще бъде издадена нова ЗППАМ въз основа на същия АУАН Серия GA № 3918571/28.12.2025 год. В изпълнение на така заявеното, против И. К. К. е съставена нова ЗППАМ № 25-0267-000022/29.12.2025 год., постановена от полицейски инспектор към ОДМВР – София, РУ – Годеч, с която за извършеното административно нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В ЗППАМ отново е вписано, че се отнема и СУМПС [номер]. При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав приема от правна страна следното: В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т.е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т.е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Текста на чл. 22 от ЗАНН указва, че за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В настоящият случай, целта на постановената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата. Както правилно е приел и първоинстанционния административен съд, защитените обществени отношения се характеризират с особена важност, доколкото управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в този процес. Част от законовите мерки, регламентиращи опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата, респ. репариране на претърпените от тях вреди е и императивно въведеното правило за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 461, т. 1 от КЗ. Изпълнението на така въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за наличие именно на посочената по-горе хипотеза, доколкото се установява, че собствения и управляван от частния жалбоподател автомобил с рег. № [рег. номер] е с прекратена на 19.08.2025 год. регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. От друга страна следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 от ЗДвП, която указва, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Процесният случай, разгледан в светлината на цитираните разпоредби показва, че към момента на сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и представяне пред административния орган на валидна полица за това, са настъпили материално правните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Тези фактически обстоятелства са възникнали на 29.12.2025 год. преди постановяване на оспорената ЗППАМ № 25-0267-000022/29.12.2025 год., но не са взети предвид нито от административния орган – полицейски инспектор към ОДМВР – София, РУ – Годеч, нито от първоинстанционния административен съд. Със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ са постигнати целите по чл. 22 от ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Съобразявайки горните обстоятелства се налага извод, че заявените от жалбоподателя И. К. значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява всекидневните си семейни, битови и трудови задължения, в конкретния случай се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, доколкото последните са вече защитени и обезпечени от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По изложените съображения, частната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореното определение, като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови спиране на оспорената ЗППАМ. Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,