Определение № 715 от 02.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1112/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба на И. Г. М., С. Г. М., А. К. М. и „Лион трейдинг“ ООД срещу определение № 335/10.05.2023г. по т.д.№ 471 по описа на ВКС за 2023г.С него е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено по подадената от тях молба за отмяна на осн. чл.303, ал.1, т.4 ГПК на определение № 20030130/15.04.2022г. по гр.д.№ 18 316/2021г. на СРС, потвърдено с определение № 5835/20.06.2022г. по възз.гр.д.№ 20221100505773/2022г. на СГС, за връщане, поради недопустимост, на исковите им молби, по които е образувано гр.д.№ 18 316/2021г. на СРС. В частната жалба се поддържа, че нормата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК е приложена в противоречие с основното конституционно право на защита, закрепено в чл.56 и чл.122 Конституцията на РБ, с основния принцип за дължимост от съдилищата на защита и съдействие, регламентиран в чл.2 ГПК, и с основните принципи на европейското право за право на ефективна съдебна защита и право на справедлив съдебен процес, уредени в чл.6, § 1 и чл.13, § 1 от КЗПЧОС и в чл.47 и чл.52, § 3 от ХОПЕС. Според частните жалбоподатели ефектът на определението, чиято отмяна се иска, е еднакъв с този на определението за прекратяване на делото, поради отказ на иска, а процесуалният закон изрично не е ограничил възможността да се иска отмяна на влязло в сила прекратително определение. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за разглеждане на подадената молба за отмяна. Заявено е и искане, на основание чл. 267 от ДФЕС, чл.628, във вр. с чл.629, ал.1 и ал.3 от ГПК, за отправяне на преюдициално запитване по следния въпрос: Процесуалната възможност на страната да сезира съда в извънредно по националния закон производство с искане/молба за защита на свое право, което претендира, че е нарушено, включва ли предоставяне и гарантиране от националния съд спрямо нея на правото на ефективна съдебна защита и правото на справедлив съдебен процес по см. на разпоредбите на чл.6, § 1 и чл.13, § 1 от Конвенцията и чл.47 и чл.52, §3 от Хартата? С писмен отговор „С.Г.Груп“ ЕАД не изразява становище по частната жалба, но оспорва искането за отправяне на преюдициално запитване. Не е постъпил в срок писмен отговор на частната жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД. Съставът на ТК на ВКС, в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, въз основа на въведените доводи и данните по делото, приема следното: Първият състав на касационния съд е установил, че с определението, чиято отмяна се иска, са върнати исковите молби на молителите И. Г. М., С. Г. М., А. К. М. и „Лион трейдинг“ ООД, с които те са предявили против „С.Г.Груп“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“ АД искове за прогласяване нищожността на сключените между ответгниците два договора за цесия от 07.12.2018г., поради недопустимост на предявените искове, основана на съображения за липса на правен интерес. Като се е позовал на т.6 от ТР № 7/31.07.2017г. по тълк.д.№ 7/14г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че определението,чиято отмяна се иска, не попада в категорията на подлежащите на отмяна прекратителни определения, тъй като прекратяването на производството по делото не е поради отказ от иска. От фактическа страна по делото е установено и не се оспорва следното: Със съвместна искова молба на молителите И. Г. М., С. Г. М., А. К. М. и „Лион трейдинг“ ООД против „Първа инвестиционна банка“ АД и „С.Г.Груп“ ЕАД са предявени искове за обявяване нищожността на сключения от ответниците договор за цесия от 07.12.2008г. и анекса към него, по която е образувано гр.д.№ 18 316/2021г. на СРС.Към него, с определение от 15.04.2021г., е присъединено за съвместно разглеждане гр.д.№ 19 265/2021г. на СРС.То е образувано по ИМ, с която са предявени искове между същите страни за обявяване нищожността на сключения между ответниците друг договор за цесия от същата дата, 07.12.2008г. С определение № 20030130/15.04.2022г. по гр.д.№ 18 316/2021г. на СРС, потвърдено с определение № 5835/20.06.2022г. по възз.гр.д.№ 20221100505773/2022г. на СГС, исковите молби, по които е образувано гр.д.№ 18 316/2021г. на СРС, са върнати, поради недопустимост по съображения за липса на правен интерес.С определение № 550/12.10.2022г. по ч.т.д.№ 2229/2022г., ТК, не е допуснато до касационно обжалване определение № 5835/20.06.2022г. по възз.ч.гр.д.№ 5773/2022г. на СГС в едната си част, а подадените срещу него в другата му част частни касационни жалби са оставени без разглеждане. Преди постановяване на прекратителното първоинстанционно определение по делото са постановени определения от 07.04.2021г. и от 16.04.2021г., с които е допуснато обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 20208250400431 по описа на ЧСИ Ст.Г., като е определена парична гаранция в общ размер 2000лв. Определенията за допускане на обезпечение на предявените искове са потвърдени с определение № 2119/03.09.2021г. по възз.ч.гр.д.№ 8418/2021г. на СГС. При тези данни по делото настоящият състав счита, че не следва да се отправя преюдициално запитване по поставения от частните жалбоподатели въпрос. Както е посочено в определение № 227 от 19.11.2020г. на ВКС по т. д. № 2184/2019г., II т. о., което се споделя от настоящия състав, разпоредбите на чл. 629, ал. 3 ГПК и чл. 267, § 3 ДФЕС задължават съда, чието решение не подлежи на обжалване, да отправи запитване за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или за валидност на акт на органите на Европейския съюз, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение; Преюдициалното запитване може да бъде направено служебно от съда или по искане на страната, като в последния случай преценката дали да се отправи запитване е изцяло в прерогативите на съда; Целта на производството за преюдициални заключения е да се осигури точно и еднообразно тълкуване на правото на ЕС във всички държави – членки на ЕС и да гарантира, че разпоредбите на законодателството на ЕС не се тълкуват само в светлината на националните правни системи и националните методи на тълкуване; Моментът на отправяне на преюдициално запитване е след като са събрани всички доказателства и делото е изяснено от фактическа страна; Налице са изключения от задължителния характер на преюдициалното запитване, които са формулирани от Съда на ЕС в неговата съдебна практика и в разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК: Националният съд, чието решение не подлежи на обжалване, не е длъжен да отправя преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба от правото на ЕС в следните случаи: когато по друго дело вече е разглеждан идентичен въпрос (решение от 27.03.1963г. по съединени дела 28/62, 29/62 и 30/62, Da Costa v Nederlandse Belastingadministratie, решение от 05.02.1963г. по дело № 26/62, Van Gend en Loos v. Nederlandse Administratie der Belastingen и други); когато въпросът е ирелевантен, т. е. от него не зависи изходът на делото пред националния съд (решение от 16.09.1982г. по дело № 132/81, Vlaeminck, решение от 16.07.1992г. по дело С-343/90, Lourenco Dias и други); когато правилното прилагане на правото на ЕС е очевидно и не оставя съмнение относно начина, по който трябва да бъде решен въпросът (решение от 06.10.1982г. по дело № 283/81, CILFIT v. Italian Ministry of Health и други); когато спорът пред националния съд не е свързан с приложение на правото на ЕС, когато се касае до вътрешнонационален казус (определение от 06.10.2005г. по дело С-328/04, решение от 07.05.1997г. по съединени дела С-321-324/94, Pistre, решение от 18.10.1990г. по съединени дела С-297/88 и С-197/89, Dzodzi и други); Националният съд не е обвързан от исканията на страните по делото за отправяне на преюдициално запитване, като може да откаже да отправи такова запитване, дори и страната по делото изрично да е поискала това, или да замени или измени формулираните от страните въпроси(решение от 07.05.1997г. по дело С-253/1995г., Moksel, решение от 16.11.1995г. по дело С-152/1994г., Van Buynder, решение от 16.01.1974г. по дело № 166/1973, Rheinmuhlen и други). В случая частните жалбоподатели не са посочили и не са обосновали противоречие на конкретни норми от националното право с посочените от тях норми на европейското право или тяхната валидност и такова противоречие обективно не се констатира. Формулираният въпрос е общотеоретичен и от него не зависи изходът на делото пред националния съд.Ето защо, искането за отправяне на преюдициално запитване се оставя без уважение. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Отговори на въведените в частната жалба доводи се съдържат в мотивите към т.6 от ТР № 7/31.07.2017г. по тълк.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС.Изяснено е, че производството за отмяна по чл. 303 – чл. 309 ГПК е извън инстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният му характер обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, респективно то не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита; Определенията за прекратяване на съдебното производство и другите преграждащи определения нямат характеристиките на подлежащите на отмяна актове на съдилищата; Определението за прекратяване на делото поради отказ от иска притежава различни характеристики от тези на останалите преграждащи определения, които обуславят относимостта му към съдебните актове, подлежащи на отмяна по Глава 24 ГПК. С оглед на така даденото задължително тълкуване поддържаните в частната жалба доводи са неоснователни.Прекратителното определение, чиято отмяна се иска, не притежава характеристиките на определение за прекратяване на делото, поради отказ от иска, поради което за него е неприложимо производството за отмяна.Чрез инициирания и проведен инстанционен контрол на частните жалбоподатели е дадена съдебна защита и са реализирани конституционните им права на защита и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив процес. По тези съображения обжалваното определение, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено. С оглед на този резултат на частните жалбоподатели не се дължат разноски. На ответниците по частната жалба, които не са поискали присъждане на разноски, такива не се присъждат. Мотивиран от това, съставът на ТК: