Определение № 7764 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6192/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. Д. С., подадена чрез адв.Т. Цонев против определение №16271 от 28.04.2026г., постановено по адм. дело № 3100/2026г. по описа на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо от 23.02.2026г. на „Файненшъл България“ ЕООД. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съдебната практика. По подробно изложени съображения в частната жалба се иска отмяната му и връщане на делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски. Ответникът по частната жалба – „Файненшъл България“ ЕООД, по съображения в представен писмен отговор, чрез адв. Николовска оспорва частната жалба и моли определението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, Пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Д. С. срещу отказ на администратор на лични данни „Файненшъл България“ ЕООД, обективиран в уведомление от 23.02.2026г. от "Изи Асет Мениджмънт" АД и "Файненшъл България" ЕООД (съвместни администратори~ по подадено искане на основание чл.15 и чл.20 от Регламент /ЕС/2016/679. По делото е установено, че на 22.01.2026 г. жалбоподателят, чрез адв. Цонев е подал заявление до „Файненшъл България“ ЕООД с което е упражнил правото си на достъп до лични данни съгласно чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и представяне на всички копия от документи, в които се съдържат лични данни на С., вкюлчително но не само договор за кредит, договор за цесия, платежни нареждания и др. В отговор на заявлението на 23.02.2026 г. е изпратено от „Файненшъл България“ ЕООД и "Изи Асет Мениджмънт" АД (съвместни администратори) уведомление до жалбоподателя, като в същото са посочени категориите обработвани лични данни - три имена, ЕГН, данни от лична карта, копие на документ/и за самоличност, постоянен и настоящ адрес, мобилен телефон, имейл адрес и др. Към уведомлението е приложено Удостоверение за упражнено право на достъп до лични данни по чл.15 от Регламента в полза на В. С., към което в Приложение № 1 е предоставено копие на личните данни на С., копие на лична карта, декларация за произход на средства, предложение за сключване на договор за паричен заем с "Изи Асет Мениджмънт" АД от В. С., договор за предоставяне на гаранция №4924227 от 11.10.2023г., сключен между В. С. и „Файненшъл България“ ЕООД и справка за кредитна задлъжнялост от ЦКР. За да остави без разглеждане жалбата срещу посочения отказ, съдът е приел, че жалбоподателя е получил копие от личните си данни с процесното уведомление, т.е искането му е удовлетворено, писмото отговор няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а има уведомителен характер, поради което жалбата срещу него е процесуално недопустима и на следващо място се касае за граждански равнопоставени правоотношения между два гражданскоправни субекта по договори за гаранция и уреждане на отношенията между страните е по общия ред, а не по ЗЗЛД, поради което е оставил разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото на осн. чл.159, т.1 и т.4 АПК. Определението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Съдът правилно е приел, че в обжалваното уведомително писмо не е обективиран отказ, тъй като исканата от жалбоподателя информация е предоставена. Доказано е по делото от ответника, че в отговор на заявлението от 22.01.2026г. на С., чрез упълномощения адв. Цонев е изпратен отговор - уведомление от 23.02.2026г. от „Файненшъл България“ ЕООД и "Изи Асет Мениджмънт" АД (съвместни администратори) кои катерогии лични данни на заявителя се обработват. Към уводомлението е приложено удостоверение за упражнено право на достъп до лични данни по чл.15 от Регламента в полза на В. С., ведно с Приложение №1 с копие от лични данни в документи, извлечения от документи и бази данни, които съдържат актуалните лични данни, обработвани от администратора. Наред с това са представени копие от лична карта, декларация за произход на средствата, предложение за сключване на договор за паричен заем до "Изи Асет Мениджмънт" АД, изходящо от В. С. и договор за предоставяне на гаранция № 4924227 от 11.10.2023г., сключен между В. С. и „Файненшъл България“ ЕООД. Спорът пред първоинстанционния съд е дали е налице отказ на администратора на лични данни да предостави на жалбоподателя копия от всички документи, в които се съдържат лични данни на жалбоподателя. В искането по чл.15 от Регламент 2016/ 679 С. е посочил, че претендира да му бъдат предоставени всички копия на документи, в които се съдържат негови лични данни, включително, но не само договор за кредит, договор за цесия, платежни нареждания и др. С писмена молба от 16.04.26г. администратора на лични данни заявява, че не е страна по договор за кредит с жалбоподателя, неговото участие е ограничено до предоставянето на самостоятелна финансова услуга - гаранция, чрез сключване на договор за гаранция и не разполага с други документи. Съгласно чл.15, пар.1 от Регламент 2016/679 субектът на лични данни има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват данните му, и ако това е така, да получи достъп до тях, като с пар. 3 само се уточняват практическите условия за изпълнение на задължението / виж т.31 от Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/21. Затова СЕС в съображението по т.32 от същото решение посочва, че първото изречение на чл.15, пар.3 от Регламента не може да се тълкува като установяващо отделно право от предвиденото в чл.15, пар.1. В Регламента не е дадено определение на използваното понятие "копие от лични данни", използвано в чл. 15, пар. 3, но в Решение по дело С-487/21 г. това понятие е изяснено като право на субекта на данни да получи от администратора вярно и разбираемо възпроизвеждане на всички лични данни, което право включва правото да получи копия от извлечения от документи или дори на цели документи или извлечения от база данни, които съдържат тези данни, ако предоставянето на такова копие е от съществено значение, за да може субектът на данните да упражнява ефективно правата, предоставени по регламента. В случая правото по чл.15, пар.1 от Регламент 2016/679 е упражнено, в срок е налице предоставяне на достъп до личните данни, които "Файненшъл България“ ЕООД обработва на електронната поща на заявителя исканата информация е предоставена чрез изпращане на копие от всички документи в електронна форма. Никъде не се твърди и обосновава, че предоставянето на хартиен носител на документите е задължително, за да може субектът на данни да упражни защитено право по регламента, е налице изпълнение на задължението по чл.15, пар.1, и следователно не е налице отказ. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, предмет на търсената защита не е изричен отказ на администратор и обработващ лични данни да предостави право на достъп на субекта на данните чл.15 от Общия регламент, тъй като на лицето вече е била предоставена исканата информация. Налице са предпоставките по чл.159, т.1 и т.4 от АПК и правилно съдът е оставил жалбата без разглеждане. Неотносими в производството са съжденията на съда, относно характера на оспорения отказ и доводите, че не носи белезите на ИАА. Налице е упражнето право по чл.15, пар.1 от Регламент 2016/679 и отговор - уведомление от администратора на лични данни, относно тяхното обработване, което безспорно не представлява индивидуален административен акт, нито пък администратора има качеството на административен орган. Налице е специално производство по чл.39, ал.1 от ЗЗЛД вр. с чл.79 и чл.15 от Регламент (ЕС) №2016/679, уреждащо правата на субекта на лични данни и задължения на администратора да предостави информация за обработваните лични данни, в което акта на администратора на лични данни, макар и подлежащ на оспорване по реда на АПК не носи белезите на ИАА. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение