Решение № 9655 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3632/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „ПТЗК Единство“ ЕООД, приподписана от адв. Миронова, против решение № 3619/02.12.2025 г., постановено по адм. д. № 453/2025 г. на Административен съд – Плевен. В касационната жалба е наведено твърдение за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че изводите на съда са в противоречие със събраните доказателства по делото. Отправя искания за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на деловодни разноски. Ответникът - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Харалампев, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение – оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 370,96 евро, съгласно приложения списък с разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е бил ревизионен акт (РА) № Р-04001523007309-091-001/13.11.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 37/31.03.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с който „ПТЗК Единство“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. октомври 2023 г. в размер на 25 392 лв. Фактическите установявания по делото обхващат процесуалните действия при ревизията, проведена въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001523007309-020-001/12.12.2023 г. Административният съд е посочил извършените предходни ревизии по ЗДДС на дружеството-жалбоподател, при които е констатирана липса на необходимите документи за установяване на основата за облагане с данъци и счетоводна отчетност за осъществяваната дейност. В хода на настоящата поради непредставяне на документи в отговор ИПДПОЗЛ и неосигуряване на достъп до счетоводството, „ПТЗК Единство“ ЕООД е информирано, че задълженията за ДДС за ревизирания период ще бъдат определени по реда на чл. 122 ДОПК. Предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад № Р-04001523007309-092-001/12.08.2024 г. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено към доказателствата в с.з. на 10.11.2025 г. Според констатациите на вещото лице няма предоставени документи, доказващи водене на счетоводна отчетност съгласно ЗДДС. От правна страна съдът е потвърдил издаването на РА от компетентни органи по приходите и в предвидената форма по чл. 120 ДОПК. Приел е, че ревизията е възложена надлежно съгласно представените ЗВР и ЗИЗВР, като РД и РА са съставени и подписани от издателите с валидни КЕП. Оплакванията на дружеството-жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон са отхвърлени след обсъждане на изяснените факти и събраните доказателства. По същество административният съд е споделил като обосновани констатациите в РА/РД за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1. т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Изложил е мотиви относно изискванията към воденото счетоводство от предприятието съгласно ЗСч и ЗДДС. Неизпълнението на дадените указания до страната и ССЕ водят до извод, че в случая отчетността на „ПТЗК Единство“ ЕООД не е водена редовно. Ревизираното лице не е доказало не само получаването на декларираните от него доставки, което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е изискване за възникване право на данъчен кредит, но и условието на чл. 69, ал. 1. т. 1 ЗДДС стоките и услугите да бъдат използвани за извършваните от него облагаеми доставки при липса на ограниченията по чл. 70 ЗДДС. Обжалваното решение на Административен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно. Направените изводи от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявеното оплакване в касационната жалба не е подкрепено с конкретни аргументи или доказателства, поставящи под съмнение крайното заключение за неоснователност на оспорването срещу РА. В хода на ревизията органите по приходите са установили безспорно предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за провеждането ѝ по особения ред в резултат от анализа на фактите и при липса на представени доказателства в отговор на отправеното искане (ИПДПОЗЛ) № Р-04001523007309-139-001/15.12.2023 г. до задълженото лице. Органите по приходите са изготвили уведомления по чл. 17 ДОПК и по чл. 124, ал. 1 ДОПК от 28.05.2024 г., с които са информирали субекта, че задълженията за ЗДДС за периода м. октомври 2023 г. ще бъдат определени по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Съдействие в тази насока не е оказано след разговора с управителя и при посещението на адреса за кореспонденция в офиса, находящ се в [населено място], [улица]Протокол КД-73 сер. АА № 1903754/04.07.2024 г. Независимо че дружеството е било запознато с направените констатации и предложенията на ревизиращия екип писмени доказателства не са ангажирани с възражение срещу изготвения РД от 12.08.2024 г. и при обжалването на РА по реда на чл. 152 и сл. ДОПК. Административният съд е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса с определение № 2017/10.06.2025 г. съгласно оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 ДОПК, възлагайки на дружеството-жалбоподател да опровергае фактическите констатации в РА и РД към него. С протоколни определения от 14.07.2025 г. и от 29.09.2025 г. съдът отново е предоставил възможност на „ПТЗК Единство“ ЕООД да приложи писмените доказателства, които счита за относими към спора, както и изброените документи за изготвяне на ССЕ - оборотна ведомост/главна книга, аналитични регистри на сч. с/ки 401 – Доставчици, 411 – Клиенти и 453 – Разчети по ДДС. От жалбоподателят не са представени доказателства. В решението са обсъдени ССЕ и отговорите на вещото лице на поставените задачи, при спазване на изискването на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Последните се изчерпват с констатацията за отсъствие на документи по делото, доказващи водене на счетоводна отчетност съгласно ЗСч и ЗДДС – вторични счетоводни документи, носители на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи, както и регистри носители на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Не са установяват обективни причини за проявената процесуална пасивност с оглед на значителния времеви период и многократната възможност за представяне на относимите документи за разрешаване на спора. В същия смисъл е практиката на ВАС по дела с идентичен предмет по ЗДДС между страните – решение № 574/20.01.2026 г. по адм. д. № 12291/2025 г. по описа на ВАС, решение № 12091/26.11.2025 г. по адм. д. № 9678/2025 г. по описа на ВАС, решение № 10459/28.10.2025 г. по адм. д. № 480/2025 г. по описа на ВАС, решение № 4663/07.05.2025 г. по адм. д. № 6844/2024 г. по описа на ВАС, решение № 3302/19.03.2024 г. по адм. д. № 6849/2023 г. по описа на ВАС, решение № 9212/19.10.2022 г. по адм. д. № 678/2022 г. по описа на ВАС. Като е достигнал до идентичен краен извод по същество и е отхвърлил жалбата на „ПТЗК Единство“ ЕООД срещу процесния РА, Административен съд – Плевен е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. Останалата част от мотивите се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. При този изход от делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски е основателно, но не в заявения размер от 1 370,96 евро по списъка с разноски. Съгласно разпоредбата на 161, ал. 1, изр. 3 и изр. 4 ДОПК, изм. ДВ бр. 17 от 2026 г., на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. С оглед на посоченото и на основание чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на НАП се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 евро. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,