Определение № 52 от 15.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 18.02.2009г. по гр.д. №1484/2008г, с което Варненски окръжен съд е оставил без разглеждане молба на И. А. Х. за присъждане на разноски. Жалбоподателят И. А. Х. поддържа, че с обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледана по същество молбата й. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната касационна жалба неснователна. С молба от 13.02.2009г. И. А. е поискала да и бъдат присъдени направените пред въззивния съд разноски в размер на 500 лева. С обжалваното определение молбата й е била оставена без разглеждане, тъй като по искането съдът се е произнесъл с решението си от 15.12.2008г. по гр.д. №1484/2008г., където е прието че не са представени доказателства за направени такива до приключване на устните състезания. С оглед на така установените факти по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното определение е правилно. Частната жалбоподателка е представила пред въззивният съд доказателства за направени от нея разноски за адвокатски хонорар едва на 13.02.2009г., когато не само че са били приключили устните състезания по спора, но е било постановено и самото решение на съда, в което съдът изрично се е произнесъл, че такива не се дължат, тъй като не са доказани по делото. Съдът правилно е приел, че по подадената след постановяване на решението молба за присъждане на разноски не следва да се произнася по същество, тъй като с оглед разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК той би могъл да я разгледа, само ако е подадена в едномесечен срок от постановяването му, а в случая молбата е подадена след изтичането на същия на 15 януари 2009г. Предвид изложените съображения, съдът