Определение № 10157 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8806/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез процесуалния представител Д. Л. Кънева, против определение № 1559 от 15.05.2024 г. по КАНД № 399/2024 г. на Административен съд – Русе, с което съдът е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково. Частният жалбоподател мотивира наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 от АПК. Излага, че основанията за спиране на производството са изчерпателно и ограничително изброени в чл. 229, ал. 1 от ГПК, като между тях не фигурира висящото производство по преюдициално запитване, респ. до издаване на преюдициално заключение пред Съда на Европейския съюз (СЕС), извън изрично предвидената хипотеза на чл. 631, ал. 1 от ГПК, която е относима само към производството, с което е направено запитването. Поради това съдът не е оправомощен да спира висящите пред него производства по всички дела, към които прецени, че е относим тълкувателният акт, извън изрично предвидената в чл. 631, ал. 2 от ГПК хипотеза на спиране на производството, по което е направено преюдициалното запитване. Счита, че в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), който регламентира правилата за обжалване на електронен фиш, не е предвидена процедура за спиране на производството. В глава дванадесета също не се съдържат никакви разпоредби относно спиране на касационното производство. В тази връзка, при липса на особени правила в ЗАНН и изричните норми от АПК, към които той препраща, е приложим чл. 84 от ЗАНН, съгласно който за производството по касационни жалби пред административен съд, приложение намират разпоредбите на НПК. С оглед действащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН за субсидиарното приложение на НПК при разглеждане на касационните жалби, редът на АПК относно правилата на касационното производство следва да се прилага ограничително. Езиковото и систематическото тълкуване на тези норми сочи, че производството се спира единствено, когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до СЕС. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното определение на Административен съд – Русе и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – „Жетом транс“ ЕООД, чрез пълномощника адв. П. Йотов, излага становище, че обжалваното определение е правилно, поради което моли да се остави в сила. Върховният административен съд, след като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на законоустановените срокове по чл. 230 от АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Русе е образувано по касационна жалба на „Жетом транс“ ЕООД срещу решение № 137 от 07.03.2024 г., постановено по АНД № 1439/2023 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърден електронен фиш № 8504603838, издаден от АПИ, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП). За да постанови атакуваното определение за спиране на съдебното производство по делото, Административен съд – Русе е констатирал, че пред СЕС е образувано дело С-61/2023 г. по отправено с определение № 113 от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково, преюдициално запитване за тълкуване на нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси и тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, дали предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компесаторна такса“. Решаващият състав е посочил, че разглежданият спор е със сходен предмет с поставения пред СЕС, поради което е спрял производството по делото до приключване на производството по дело С-61/23 г. на СЕС. Определението е правилно. Предметът на настоящата съдебна проверка предполага произнасяне по правилността на извода на Административен съд – Русе за наличие на основания за спиране на инициираното пред него като касационна инстанция производство, обосновано с отправеното по дело С-61/2023 на СЕС преюдициално запитване. От доказателствата по делото се установява, че пред първоинстанционния съд е оспорен електронен фиш № 8504603838 на АПИ, с който е наложена имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Преди да разгледа спора по същество за наличие на основание за спиране на производството и в контекста на развитите от частния жалбоподател съображения за приложимост на НПК, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че оспорването на електронни фишове се извършва по реда на специално създадения за целта Раздел V „Обжалване на наказателните постановления, решения, предупрежденията, резолюциите и електронните фишове (Загл. изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от Глава Трета на ЗАНН. Като първа инстанция се произнася съответният районен съд (чл. 59 от ЗАНН), а като касационна инстанция – съответният административен съд (чл. 63в от ЗАНН). В последната разпоредба е предвидено, че решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. В този смисъл, очевидно касационната проверка на съдебните актове, постановени по реда на ЗАНН, е уредена чрез института на препращането, като към НПК е реферирано единствено по отношение на касационните основания за отмяна, а към АПК – за всички други въпроси извън тях, към които се причисляват и случаите на спиране на производството. Спирането на делото е временна недопустимост на развитието на висящ съдебен процес, характеризиращо се със забрана за извършване на процесуални действия в рамките на определен период. В Глава Дванадесета на АПК е поместена уредбата на касационното производство, каквото предвид фактите по делото, е инициирано пред Административен съд – Русе. В действителност в посочената глава от АПК не е предвидена изрична разпоредба, която да регламентира спиране на делото, но чл. 144 от АПК въвежда приложението на ГПК към неуредените в Дял Трети въпроси, поради което и доколкото случаят е именно такъв, решаващият състав на Административен съд – Русе правилно е съобразил предписанието чл. 631 и чл. 633 от ГПК. По силата на чл. 633 от ГПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Въведеното с посочената норма императивно задължение позволява на всеки съд, пред който са поставени за решаване въпроси, които вече са били отправени пред СЕС от друг съд и за които е необходимо исканото тълкуване, да спре производството по висящото пред него дело до произнасяне на СЕС на основание чл. 633 във връзка с чл. 631, ал. 1 от ГПК. В случая административният съд е сезиран с искане да прецени правилността на заключенията на първата инстанция по отношение на законосъобразност на електронен фиш, наложен на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. По силата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3 – в размер на 300 лева, по чл. 179, ал. 3а – в размер на 1800 лева и по чл. 179, ал. 3б – в размер на 2500 лева. Според текста на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на който се позовава и органът, в случая собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер на 2500 лева. Поставеният по дело С-61/2023 г. на СЕС преюдициален въпрос е във връзка със съответствието с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури на национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция с фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компесаторна такса“. С оглед изложеното, отговорът на СЕС ще има пряко отношение и към спора по КАНД № 399/2024 г. на Административен съд – Русе, поради което съдът правилно е спрял делото до приключване на производството пред СЕС по дело С-61/2023 г. По изложените съображения Административен съд – Русе е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,