Определение № 224 от 13.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Я. М. против разпореждане № 100488 от 07.10.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 387/2019 г. на Апелативен съд – Б., с което са върнати частна жалба с вх. № 101290/15.02.2021 г. срещу разпореждане № 100031/13.01.2021 г. на Бургаския апелативен съд и частна жалба с вх. № 105915/20.08.2020 г. срещу определение № 505/22.07.2020 г., постановено по същото дело. Разпореждането се обжалва с бланкетна частна жалба, поради което съдът счита за вероятни съображенията на жалбоподателя за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Очевидно искането е за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 60210/04.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1523/2021 г. по описа на ВКС, 4-то г.о., е потвърдено определение № 100919/30.11.2020 г. по ч. гр. д. № 387/2019 г. по описа на Апелативен съд – Б., с което е било оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса по частна жалба с вх. № 105915/20.08.2020 г. срещу определение № 505/22.07.2020 г. на Апелативен съд – Б.. Предвид приетото от ВКС относно липсата на основание жалбоподателят да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса, с разпореждане № 100414 от 10.06.2021 г. Бургаският апелативен съд е оставил без движение двете частни жалби на жалбоподателя като нередовни и му е дал указания в едноседмичен срок от съобщаването да отстрани нередовностите като внесе по всяка от двете жалби сумата от 15 лева по сметка на ВКС. Препис от разпореждането, съгласно приложеното по делото съобщение, е връчен на жалбоподателя по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК на 05.08.2021 г. и от тази дата е започнал да тече предвиденият в чл. 60, ал. 4 ГПК срок за отстраняване на нередовностите. След изтичането на определения срок и предвид липсата на доказателства за внасяне на държавна такса, съдът е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане от 07.10.2021 г., с което е върнал, подадените от Б. М., частна жалба с вх. № 101290/15.02.2021 г. и частна жалба с вх. № 105915/20.08.2020 г. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Жалбоподателят не е изпълнил дадените му с разпореждане № 100414 от 10.06.2021 г. указания, да внесе държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на частните жалби в определения му едноседмичен срок. Нередовностите на сезирането са подробно констатирани с разпореждането от 10.06.2021 г. на съдията докладчик по делото. При тези факти са били налице предпоставките на процесуалния закон за връщане на частните жалби, подадени от Б. Я. М.. Като е сторил същото с обжалваното разпореждане, съдът е постановил процесуално законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,