Определение № 7443 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6548/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. С Определение № 2429 от 13.05.2026 г., постановено по адм. дело № 663/2026 г. Административен съд – Благоевград, е оставил без разглеждане искане, обективирано в жалба на В. К. К. и В. Й. К., двамата от [населено място], община Разлог, за спиране на изпълнение на заповед №РД-15-494/07.04.2026г. на Кмета на Община Разлог. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от В. К. К. и В. Й. К., действащи чрез процесуалиня представител адв. И. Табаков. Жалбоподателите релевират оплаквания за неправилност на обжалваното определение като твърдят, че се него не им се дава търсената и целена защита, а именно – спиране на изпълнението на обжалваната от тях заповед за премахване на строеж. Счита, че диспозитивът на обжалваното определение не съдържа указания и задължение за органа да не изпълнява заповедта, за което липсват и указания в мотивите на съда. Претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на административния съд с указания за спиране на изпълнението на обжалвания административен акт или постановяване на акт по съществото от касационния съд в същия смисъл. Евентуално, претендира постановяване на акт, в който да е отразено, че изпълнението на обжалваната заповед е спряно до приключване на съдебното производство по оспорване на акта. Ответната по частната жалба страна – Кмет на Община Разлог, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд Благоевград е оставил без разглеждане особено искане за спиране на изпълнението, обективирано в жалба на В. К. К. и В. Й. К., срещу заповед №РД-15-494/07.04.2026г. на Кмета на Община Разлог. За да постанови този резултат административният съд е приел, че с подаването на жалбата срещу административния акт – заповед за премахване на незаконен строеж, е спряно изпълнението на акт на основание чл.166,ал.1 АПК. Приел е, че не са налице изключенията по чл.217 ЗУТ – случаи, в които е налице изключение от принципа и оспорването не спира изпълнението. Приел е, че оспорената заповед не съдържа и диспозитив за допуснато предварително изпълнение. При тези данни съдът е счел, че жалбата е спряла изпълнението на заповедта и искането за спиране няма предмет, поради което е недопустимо. Определението на Административен съд Благоевград е правилно. Правилно е прието от първостепенния съд, че оспореният от В. и В. К. индивидуален административен акт - заповед за премахване на незаконен строеж, издадена на основание чл.225а,ал.1 вр. С чл.223,ал.1,т.8 ЗУТ от Кмета на Община Разлог не е издадена на основанията по чл.217 ЗУТ, нито с нея е допуснато предварително изпълнение от органа по чл.60 АПК. В този случай и съгласно принципа, уреден в чл.166,ал.1 АПК оспорването на индивидуалния административен акт спира неговото изпълнение до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт. Това правно положение е по силата на закона и следва да бъде съобразявано от всички органи и лица, в който смисъл претенцията на частния жалбоподател за постановяване на изричен диспозитив в акта на съда няма самостоятелен предмет. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 166, ал. 1 АПК, който гласи, че оспорването спира изпълнението на индивидуалния административен акт. Това означава, че жалбата срещу него има суспензивен ефект, което е пречка за изпълнението на акта. Касационната инстанция споделя изводът, че искането за спиране на изпълнението на заповед №РД-15-494/07.04.2026г. на Кмета на Община Разлог, е лишено от предмет, поради което е и процесуално недопустимо. Правилно и законосъобразно административният съд го е оставил без разглеждане. Като правилно и законосъобразно определението на Административен съд –Благоевград следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК във вр. с чл. 236 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,