Определение № 10400 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3559/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на А. Н. А. с искане за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 4863 от 04.05.2026 г., в частта му относно разноските. Сочи се, че съдът неправилно е възложил разноските в полза на ответника. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК ответната страна –директора на ТП на НОИ намира така депозираната молба за неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира молбата с искане за изменение на решението в частта му за разноските за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С определението, чието изменение се иска е оставено в сила определение № 3137/19.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1318/2026 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение и .на основание чл. 143, ал. 3 АПК е присъдил в полза на ответника - Национален осигурителен институт сума в размер на 40,90 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Правото на разноски възниква по силата на закона при осъществяване на предвидените в нормата процесуални предпоставки. В разглеждания случай не се установява административният орган с действие или бездействие да е дал повод за образуване на съдебното производство. Инициирането на съдебния контрол е резултат от упражненото от молителя право на оспорване, като прекратяването на производството не е обусловено от процесуално поведение на ответника, което да обосновава приложението на изключението, предвидено в чл. 143, ал. 3 изречение второ АПК. При тези данни съдът правилно е приел, че са налице предпоставките за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Определеният размер съответства на приложимите разпоредби на чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ, поради което липсват основания за изменение на съдебния акт в частта относно разноските. Изложените в молбата доводи не обосновават неправилност на постановеното определение в атакуваната му част и не налагат извод, различен от възприетия при постановяването му. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, ІI колегия,