Определение № 4459 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2844/2024 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал. 2 АПК. Образувано е по частна жалба, депозирана от старши инспектор началник група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР- Русе, чрез гл. юрисконсулт Йорданова против определение № 510/09.02.2024 г., постановено по адм. дело № 36/2024 г., по описа на Административен съд Русе, с което е отменено негово решение № 1085р-9896/15.12.2023 г., с което е отказано възобновяване на административното производство по издаване на влезлият в сила индивидуален административен акт и преписката е върната на административния орган. Частният жалбоподател оспорва определението като неправилно и незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че частната жалба е процесуално недопустима, по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е разгледано по реда на чл. 103 ал.3 във вр. с чл.200, ал.1 и сл. от АПК. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е било решение № 1085р-9896/15.12.2023 г. на старши инспектор началник група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР- Русе с което е отказано допускане на възобновяване на производството по издаване на влезлият в сила индивидуален административен акт заповед за задържане на лице №336зз-130/10.10.2022 г. издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“Русе. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от АПК компетентния административен съд, който се произнася с определение, с което отхвърля жалбата или отменя отказа, и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, като срокът за произнасяне от органа тече от момента на постъпване на преписката при него. Определението на съда може да се обжалва с частна жалба, но предвид разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК това може да бъде сторено само от страните, участващи в административното производство. В конкретния казус съдебният акт е обжалван от старши инспектор при група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР- Русе, който е административният орган издал административния акт, предмет на производството пред първоинстанционния съд. Административният орган не е страна в инициираното пред него административно производство, по реда на чл. 99 от АПК, поради което за органа не е налице процесуално право да обжалва съдебния акт, с който отказът му за възобновяване на административно производство е отменен и преписката му е върната за произнасяне. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 27, ал. 1 АПК страни в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации. Настоящият частен жалбоподател в административното производство инициирано по реда на чл. 99 АПК има качеството на овластен орган за издаване на административен акт, но не и на страна в развиващото се производство по издаване на административни актове. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 АПК административният орган не разполага с активна процесуална легитимация за обжалване на постановения по чл. 200, ал. 1 АПК съдебен акт. В този смисъл е и приетото решение № 2 от 24.03.2021 г. по т. д. № 10/2019 г. на ОСС от колегиите на Върховния административен съд. Следователно частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,