Определение № 46 от 27.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 40/2017 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане № 384 / 02.12.2016г. на председателя на Първо търговско отделение на ВКС, с което е върната частната му жалба – вх. № 11035/09.11.2016г. против разпореждане № 333 от 13.10.2016г. по преписка вх. № 10455/ 05.10..2016г. на Председателя на I ТО на ВКС за връщането й на въззивния съд. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е недопустимо, съответно неправилно, поради което моли да бъде обезсилено, съответно отменено. Излагат се съображения, че по реда на чл.282 ГПК тричленен състав на ВКС е приел, че касационната жалба е допустима, поради което този въпрос не може да се преразглежда еднолично от председателя на отделението на съда. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Председателят на Първо търговско отделение на ВКС е приел, че разпореждането му за връщане на въззивния съд на преписката по касационната жалба на дружеството не подлежи на обжалване, тъй като е акт по администриране на жалбата, който не е прегражда развитието на делото и няма характер на акт за връщане на касационната жалба като недопустима. Разпореждането е правилно. Разпореждането за връщане на преписката по касационна жалба от председателя на отделението на ВКС на въззивния съд с указания да се извърши проверка относно допустимостта на жалбата и евентуално за изпълнение на правомощията по чл.286, ал.1, т.3 ГПК, не е предмет на обжалване в настоящото производство, поради което изложените от частния жалбоподател съображения за неговата недопустимост, съответно неправилност, са неотносими за спора и не могат да бъдат разглеждани. Настоящото дело е образувано по частна жалба срещу акта за връщане като недопустима на частната жалба против посоченото разпореждане, поради което от значение за изхода на делото е единствено, дали последното подлежи на обжалване. Разпореждане, с което председателя на отделение на съда връща преписка по постъпила жалба на долустоящия съд с указания по нейното администриране /включително за извършване на преценка за допустимост на жалбата/ не прегражда производството по жалбата, поради което не подлежи на инстанционен контрол. Законосъобразен е изводът на председателя на I ТО на ВКС, че това разпореждане не представлява акт, с който се връща касационната жалба като недопустима, тъй като преписката по жалбата се изпраща на въззивния съд за извършване именно на преценка за допустимостта й. След като разпореждането не попада в кръга на актовете по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, същото не подлежи на обжалване и частната жалба срещу него е недопустима. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане е допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд