Определение № 4301 от 30.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3683/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Л. М., срещу определение № 2349 от 22.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2182/2021 г., по описа на Окръжен съд – Варна, с което е изменено на основание чл. 248 ГПК решение № 493/19.04.2022 г., постановено по същото дело, като С. Ж. Б. е осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД допълнително сума в размер на 1676,32 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се съображения, че изводът на съда за основателност на искането за редуциране на размера на претендираното пред всички инстанции адвокатско възнаграждение поради прекомерност е неправилен. Твърди се, че при изчисление на размера на дължимите разноски, въззивният съд е отчел и присъдил само възнаграждение за адвокат във всяка от инстанциите, без да отчете останалите разноски, посочени в списъците по чл. 80 ГПК, депозирани във всяка инстанция. Искането е за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се присъдят на „Енерго-Про Продажби“ АД сторените във всички инстанции разноски, съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК в общ размер на 9110,20 лева. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е частично основателна. За да постанови обжалваното определение, съдът е съобразил следното: С въззивното решение съдът е отменил решение № 301/24.10.2019 г. по гр. д. № 708/2019 г. на Районен съд – Провадия и вместо него е отхвърлил предявения от С. Ж. Б. против „Енерго-Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск за приемане на установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 10 405,15 лв. Осъдил е С. Ж. Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата в размер на 2 366 лв. разноски, сторени пред въззивния съд. Постъпили са две молби по чл. 248 ГПК. С молба, подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, е обективирано искане за допълване на въззивното решение в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на молителя за всички инстанции, с изключение на настоящото въззивно. С молба, подадена от С. Ж. Б., се излага становище за неправило изчисляване на адвокатското възнаграждение, тъй като съдът не бил приложил направеното възражение за прекомерност. Съдът е посочил, че производството се развива след постановено решение на ВКС № 127/26.08.2021 г. по гр. д. № 2057/2020, с което е отменено решението на ВОС № 258/21.02.2020 г. по гр. д. № 116/2020 г. Констатирал е, че при постановяване на решението си се е произнесъл относно сторените в производството разноски, но не се е произнесъл относно сторените такива по гр. д. № 708/2019 г. по описа на ПРС, в. гр. д. № 116/2020 г. по описа на ВОС и гр. д. № 2057/2020 г. по описа на ВКС. Въззивният състав е намерил, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез процесуален представител, пред всяка една съдебна инстанция, като са представени и списъци по чл. 80 от ГПК. Отбелязал е, че извършването на разноските е удостоверено със съответните платежни документи: по гр. д. № 708/2019 г. по описа на ПРС е приложен на л. 85 от делото, договор за правна защита и съдействие № 15792/06.06.2019 г.; по в. гр. д. № 116/2020 г. по описа на ВОС е приложен на л. 34 от делото, договор за правна защита и съдействие № 17523/22.11.2019 г. и по гр. д. № 2057/2020 г. по описа на ВКС е приложен на л. 79 от делото, договор за правна защита и съдействие № 19146/31.03.2020 г. Съдът е приел, че съобразно изхода на спора, на „Енерго-Про Продажби“ АД следва да бъдат репарирани разноски за всички инстанции, без настоящата, в размер на 6 048 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Посочил е също така, че при разглеждане на спора пред ПРС, ВОС и ВКС, вкл. и пред настоящата, ищецът С. Б. е направил своевременно възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В тази връзка въззивният състав е приел за основателни направените възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения пред всички инстанции, съобразно фактическата и правна сложност на спора, обема на извършените процесуални действия и продължителността на съдопроизводството. При материален интерес 10 405,15 лв. съдът е определил дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на 842,15 лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върху това възнаграждение е определил ДДС в размер на 20 %, възлизащ на 168,43 лв. След редуцирането на адвокатското възнаграждение, въззивният съд е намерил, че извършените от „Енерго-Про Продажби“ АД разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции, без настоящата, възлизат в общ размер на 3 031,74 лв. с ДДС. Посочил е, че с въззивното решение са присъдени разноски в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД в размер на 2 366 лв. за адв. възнаграждение и депозит за СТЕ, без да е съобразено възражението за прекомерност. Същото обаче следвало да се намали, съобразно посочените по-горе мотиви. След като общо дължимите разноски за адв. възнаграждение възлизат на 4 042,32 лв. с ДДС за всички инстанции, вкл. и за настоящата, а са присъдени общо разноски в размер на 2 366 лв., то съдът е намерил, че следва да бъде присъдена в полза на страната разликата между пълния размер на дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на 1 676,32 лв. По изложените съображения, молбата подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД е приета за частично основателна, а тази подадена от С. Б. изцяло, с оглед на което решението е изменено в частта за разноските. Определението е правилно в частта, в която въззивният съд е приел за основателно възражението за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения пред всички инстанции и е редуцирал техния размер. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, препращащ към разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай е „Енерго-Про Продажби“ АД е претендирало адвокатско възнаграждение в размер на 2016 лв. за всяка инстанция, което значително надвишава минималния размер от 1010,58 лв. и в този смисъл се явява прекомерно, предвид установения в цитираната норма критерий. В тази връзка въззивният съд правилно е редуцирал дължимото адвокатско възнаграждение до размера 1010,58 лв. с ДДС или общо 4042, 32 лв. с ДДС за всички инстанции, който размер в най-точна степен отговаря на действителната и правна сложност на делото. Неправилно обаче съдът е пропуснал да отчете сторените разноски за държавни такси и депозити, вследствие на което неправилно е определил крайния размер на дължимата сума. В молбата на „Енерго-Про Продажби“ АД по чл. 248 ГПК дружеството е поискало допълване в частта за разноските на въззивното решение, като бъдат присъдени такива в полза на молителя за всички инстанции. В обжалвания акт съдът е стигнал до извода, че съобразно изхода на спора, на „Енерго-Про Продажби“ АД следва да бъдат репарирани разноски за всички инстанции, като е съобразил също, че извършването им е удостоверено със съответните платежни документи. Приемайки за основателно възражението на С. Б. за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, при окончателното определяне на дължимия размер на разноските, въззивният съд е изчислил за присъждане единствено сбора на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции, след редуцирането им съобразно възражението за прекомерност, без да отчита останалите извършени и надлежно удостоверени разноски. В действителност молителят „Енерго-Про Продажби“ АД е удостоверил надлежно с представяне на платежни документи в съответните инстанции освен заплащането на адвокатски възнаграждения, така също и депозити за допуснати експертизи и държавни такси. При тези изводи, оплакването на жалбоподателя, че не са отчетени всички разноски, е основателно. Съобразно представените списъци и платежни документи пред съответните инстанции, дължимите разноски в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД за допуснати експертизи и държавни такси, възлизат в размер на 1046, 20 лв. Така общият размер на разноските, които следва да бъдат присъдени на „Енерго-Про Продажби“ АД за всички инстанции е 5088, 52 лв. Доколкото с въззивното решение са присъдени разноски в полза на настоящия жалбоподател в размер на 2 366 лв., то тази сума следва да се приспадне от дължимия размер. При тези данни следва да бъде присъдена в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 2 722,52 лв., дължими разноски за всички инстанции. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови изменяване на въззивното решение в частта за разноските като С. Ж. Боевбъде осъден да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, допълнително сума в размер на 2 722, 52лв., представляваща разноски за всички инстанции. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о.,