Определение № 41 от 19.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2281/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. С определение № 119/17.VІ.2019 г., постановено по настоящето дело, касационното производство по обжалване на решение № 1104/12.V.2017 г. на САС, ТК, 10-и с-в, по гр. дело № 4621/2016 г. е било спряно - на основание чл. 631, ал. 1 ГПК: до произнасянето на Съда на Европейския съюз в Люксембург по образуваното пред него на 4.VІ.2019 г. дело С-427/2019 г. С последваща молба на пълномощника на четиримата касатори, към която са приложени писмени доказателства по опис /т.т. 1-5 вкл./ те са поискали отмяната на това определение и постановяването на друго, с което да бъдело взето предвид релевантното за изхода на настоящето дело обстоятелство, че ответната по касация застрахователна компания „Олимпик лимитид”, действала у нас чрез КЧТ, е била обявена в несъстоятелност с решение от 30 юли 2019 г. по т. д. № 656/2018 г. на компетентния Областен съд в кипърската столица Никозия, като със същото е било открито и производство за принудителна ликвидация на този застраховател. За да се произнесе по искането, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, констатира следното: Видно от актуалното извлечение от българския ТР по партидата на търговеца ответник по касация с ЕИК[ЕИК] е, че той е извършвал застрахователна дейност със свой клон в Република България при условията на правото на установяване, като понастоящем се представлява заедно от лицата П. Н. и С. К., назначени за постоянни ликвидатори (синдици) на това дружество с ограничена отговорност в производство по принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/ с акт на Областен съд на [населено място], Република Кипър, по номер на иск 656/2018 г. Видно е от съдържанието на документите по т.т. 2, 3, 4 и 5 от описа към молбата, че от името на всеки един от четиримата свои доверители процесуалният представител по пълномощие на четиримата касатори е попълнил съответен „Формуляр за предявяване на вземане”, връчен му по реда на чл.чл. 282 и 283 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 25.ХІ.2009 г. и според членове 332 и 333 от Закона на Република Кипър от 2016-2019 г. за застрахователните и презастрахователните услуги и свързани с тях дейности – досежно правото на предявяване на вземания от кредиторите с обичайно местопребиваване, местоживеене или централно управление в други държави членки на Европейския съюз. Следователно налице е в процесния случай хипотезата на чл. 637, ал. 1 от българския ТЗ за спиране на настоящето касационно производство по предявени преки осъдителни искове срещу застраховател /КЧТ в България/, за който е било открито производство по несъстоятелност в друга държава членка на ЕС, където е централното му управление. Ирелевантно в тази връзка е, че кипърското наименование на въпросната процедура, открита по отношение на същия длъжник застраховател, е: „принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност”. Налице е произтичащо от нея обосновано правно очакване за постигането в разумни срокове на резултат, идентичен с визирания в разпоредбата на чл. 693 от българския ТЗ, при осъществяването на който, съгласно чл. 637, ал. 2 ТЗ, би се стигнало до прекратяване на производството по настоящето дело. Мотивиран от горното и на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение