Определение № 74 от 15.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2532/2018 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх. № 8599/09.05.2018 г., подадена от П. Н. Г. от [населено място], чрез пълномощник адв. Г. А. срещу решение № 920 от 17.04.2018 г. по гр. д. № 4450/2017 г. на Апелативен съд - София, ГО, VII състав. Ответникът Л. Б. Й., чрез адв. М. Д. е подал отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК, в който е изложил съображения за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение констатира следното: Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Апелативен съд – София след отмяна на решение № 1986 от 27.03.2017 г. по гр. д. № 6132/2013 г. на Софийски градски съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Л. Б. Й. против П. Н. Г. иск по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, за заплащане на сумата над 102. 06 евро до 8 550 евро, представляваща получената и неотчетена от ответницата, като негов довереник, продажна цена за ј идеална част от дворно място, находящо се в [населено място], Столична община, м. „Земнико“, с площ по нотариален акт от 90 кв. м., съставляващо имот пл. № 479, заснет през 1988 г., нанесен в кадастрален лист Г-6-9-Г, по неодобрената кадастрална карта на [населено място], [населено място], заедно с построената в него сграда, без строителни книжа, с площ 15 кв. м., състояща се от стая и стъклена веранда, съгласно договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 61, том IV, рег. № 5358, дело № 631/2008 г. по описа на нотариус С. Т., ведно със законна лихва от 07.05.2013 г. до окончателното й плащане, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 5 349. 60 лв. до 21 528. 23 лв., както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Л. Б. Й. против П. Н. Г. иск по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 27 000 евро, представляваща получената и неотчетена от ответницата, като негов довереник, продажна цена за 1/3 идеална част от апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, с обща площ 62.10 кв. м., заедно със зимнично помещение № 1 с площ от 6. 90 кв. м., таванско помещение № 11 с площ 7.10 кв. м., заедно с 4. 93 % ид. ч. от общите части на сградата, съгласно договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 86, том V, рег. № 7294, дело № 799/2008 г. по описа на нотариус И. Н., са уважени исковете и е осъдена касаторката да заплати, на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, на ищеца разликата над присъдените 102. 06 евро до 8 550 евро - получена и неотчетена от нея като довереник на последния, продажна цена за ј идеална част от описаното дворно място, както и сумата от 27 000 евро - получена и неотчетена от ответницата в същото качество, продажна цена за 1/3 идеална част от горепосочения апартамент, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 07.05.12013 г. до окончателното им изплащане, както и е осъдена касаторката да заплати на ищеца разликата над 5 349. 60 лв. до 21 528. 23 лв. по иска за обезщетение за забава в плащането на главницата. В обхвата на касационното обжалване попада въззивното решение и в потвърдителната част на уважените осъдителни искове – за сумата от 102. 06 евро, представляваща част от получената и неотчетена от касаторката, като довереник на ищеца, продажна цена за ј идеална част от гореописаното дворно място, по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД и за сумата от 5 349. 60 лв. – акцесорно вземане за законна лихва върху присъдените главници, за времето от 07.05.2010 г. до 07.05.2013 г., по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Макар да е формирал воля за основателност на претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху присъдените суми по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, за периода от 07.05.2010 г. до 07.05.2013 г., в общ размер на 11 007. 21 евро или 21 528. 23 лв. (вж. л. 119, в края, от номерацията на гр. д. № 4450/2017 г. на АС – София), част от която е и сумата от 5 349. 60 лв. (вече присъдена с първоинстанционното решение в съответната му осъдителна част и срещу която е постъпила въззивна жалба от касаторката), въззивният съд не я е обективирал в диспозитива на решението си, чрез потвърждаване на първоинстанционното решение и в тази му обжалвана част. При липса на изричен диспозитив, потвърждаващ решението на първоинстанционния съд в частта, с която е осъдена касаторката да заплати на ищеца сумата от 5 349. 60 лева по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за обезщетение за забава в плащането на главницата по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, за времето от 07.05.2010 г. до 07.05.2013 г., настоящият състав на ВКС приема, че производството по настоящето дело следва да бъде прекратено като преждевременно образувано. Делото ще следва да бъде върнато на Апелативен съд - София за извършване на преценка дали при постановяване на обжалваното въззивно решение е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена от постановилия го съд, след което делото се изпрати отново на ВКС за произнасяне по подадената касационна жалба. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, трето гражданско отделение