Определение № 2092 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 232/2025 г.

С определение № 461/04.02.2025 г. постановено по настоящото дело е потвърдено разпореждане № 6515/06.12.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2194/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е върната частна касационна жалба с вх.№ 30920/03.12.2024 г., подадена от С. Л. А., чрез адв. А. Г., срещу определение № 5241/28.11.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2194/2024г. на Окръжен съд - Варна, като недопустима - подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Подадена е молба вх. № 2553/11.02.2025 г. от С. Л. А., чрез адв. А. Г., която съдържа следните искания: 1. За допълване на определение № 461/04.02.2025 г., като съдът се произнесе по въпроса за приложението на чл.274 ал.1 т.2 ГПК, като е изразено несъгласие с мотивите на съда обосноваващи извода за неоснователност частна жалба срещу разпореждането на Окръжен съд – Варна; и 2. В условията на евентуалност в случай, че искането за допълване на определение № 461/04.02.2025 г. не бъде уважено, съдът да тълкува същото. Ответницата по молбата, в законоустановения срок, не е изразила становище по същата. По искането за допълване на определение № 461/04.02.2025 г.: По силата на чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да иска допълване на решението, респ. определението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В случая, производството по делото е било образувано по частна жалба срещу разпореждане на въззивната инстанция, с което е върната частна касационна жалба, срещу въззивно определение по в.ч.гр.д. № 2194/2024 г. на Окръжен съд - Варна. С определението, чието допълване се иска, е потвърден въззивният акт изцяло, поради което не е налице пропуск на съда да се произнесе по исканията на частния жалбоподател С. А.. На допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи диспозитивът, в който е обективирана волята на съда, а не аргументацията на решаващия състав, изложена в мотивите на съдебния акт. Когато искането за допълване касае искане за промяна на мотивите с допълнително произнасяне на конкретни доводи, то очевидно молбата не може да бъде уважена, и определението да бъде допълнено, тъй като вече произнесеният диспозитив не може да бъде изменен. След като с въведените доводи по искането по чл. 250 ГПК не се иска произнасяне на допълнителен диспозитив, а искането касае вече произнесения такъв по частната жалба на касатора, то не може да се приеме, че са налице предпоставките за ново произнасяне с други мотиви. Тъй като искането за допълване на мотивите към съдебния акт не попада в приложното поле на чл. 250 ГПК с оглед на точния смисъл на закона и трайно установената съдебна практика, следва да се приеме, че определението не е непълно и молбата на С. А., в частта й за допълването му, следва да бъде оставен без уважение. Молбата, в частта й съдържаща искане за тълкуване на определение № 461/04.02.2025 г., разгледана по същество също е неоснователна. На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК, подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил, и по този начин обуславят невъзможност от прилагане на правните последици на акта. Тълкуване на съдебно решение, респ. определение се налага тогава, когато изразената от съда воля не е ясна и следва да бъде уточнено допълнително постановеното от съда в диспозитива на акта, като на тълкуване не подлежат фактическите или правни изводи направени от съда в мотивите на решението. В разглеждания случай подобна неяснота в диспозитива на определение № 461/04.02.2025 г. отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на определението, предмет на настоящата молба за тълкуване, че потвърждава разпореждане № 6515/06.12.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2194/2024 г. на Окръжен съд – Варна е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на съдебния акт. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането по чл. 251 ГПК за тълкуване на постановеното по делото определение е неоснователно и следва бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение