Определение № 547 от 08.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3308/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Л. М. Д. срещу протоколно определение от 20.03.2014г, с което Софийски апелативен съд е спрял производството по в.гр.д.3004/2013 на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на производството по НАХД №9702/2012г на СРС НО 102 състав Жалбоподателката, която е ищца по спряното дело и като пострадала от инцидент, претендира обезщетение от ответното здравно заведение, възложител на работа по чл. 49 ЗЗД, при и по повод на която са произтекли вредите.Поддържа се оплакване за неправилност на определението, противоречие с установена практика на ВКС кога е налице обусловеност между делата. Постъпил е отговор от [фирма] ,трето лице помагач на ответника С. „Майчин дом” П. е налице, тъй като по наказателното дело ще се решат въпроси, от които зависи правилия изход на спряното делото. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. В. съд неправилно се е позовал на чл. 299 ал.1 т.4 ГПК за да постанови спиране на настоящето производство, което има за предмет ангажиране отговорността на възложител по чл. 49 ЗЗД, без в исковата молба тази отговорност да е била ограничена до твърдение кое конкретното лице при или по повод немарливо изпълнение на възложена му от ответника работа е причинило вредата, произтекла от инцидент с асансьорна уредба поради нейната неизправност, или амортизация. При настъпилия инцидент ,поради естеството му, се търси отговорността на ответното дружество, доколкото именно негови служители не са взели съответните мерки ,които да обезопасят съоръжението, част от тези необходими според ищцата мерки са изтъкнати, но без искът обсотятелствено да е основан на твърдение за конкретно престъпно деяние, с конкретен извършител. Подобно твърдение не е измежду обсотятелствата, на които искът по чл. 49 ЗЗД непременно следва да бъде основан, нито установяването на конкретния деликвент, извършител на противоправното бездействие ,е от значение за правилното решаване на делото. О. съдебен акт следва да бъде отменен и делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІІ г.о,