Определение № 8968 от 30.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8834/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Р. Д. с адрес: гр. София, [улица], подадена чрез адв. А. Иванова от АК Русе против Определение № 14982 от 02. 05. 2025 г. по административно дело № 1892 от 2024 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлено искането за изменение на Решение № 12701/ 10.04.2025 г., по адм. дело № 1892/ 2024 г. на Административен съд- София град, в частта за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Иска се неговата отмяна, като се постанови друго, с което се допълни съдебното решение с разноските по адм. дело № 9257/ 2024 г. на ВАС. Ответниците не ангажират становище. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. АССГ е установил, че с Решение № 12701/ 10.04.2025 г. е ОСЪДЕНА Столична дирекция на вътрешните работи- МВР да заплати на С. Р. Д. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), причинени му от незаконосъобразна Заповед за задържане на лице, рег. № 229зз-77/ 29.01.2024 г., издадена от полицейски орган при 05 РУ– СДВР, заедно със законните лихви, считано от 13.02.2024 г., до окончателното изплащане, както и разноските за водене на делото и възнаграждението на адвоката, в размер на 375 лв. (триста и седемдесет и пет лева), съразмерно на уважената част от исковете; ОТХВЪРЛЕН е предявения от С. Р. Д. гр. София иск срещу Министерство на вътрешните работи иск за неимуществени вреди, в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева). С молба от 15.04.2025 г., в срока за обжалване на съдебното решение процесуалният представител на ищеца е заявил искане за изменение съдебното решение, в частта за разноските. В резултат с Определение № 14982 от 02. 05. 2025 г. по административно дело № 1892 от 2024 г. на Административен съд- София град е оставена БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 15.04.2025г., подадена от адвокат А. Иванова, като пълномощник на ищеца С. Д., за изменение на Решение № 12701/ 10.04.2025 г., по адм. дело № 1892/ 2024 г., в частта за разноските. За да постанови този резултат административният съд е приел, че още в съдебното решение са изложени мотиви, че видно от определението на ВАС – Определение № 11807/ 04.11.2024 г. касационният съд не е присъдил разноски за производството по частната жалба, вероятно защото с нея не е заявено такова искане. Частният жалбоподател С. Р. Д. е следвало да поиска от ВАС изменение на определението в частта за разноските, на основание и при условията по чл. 248, ал. 1 ГПК. За Административен съд- София град нямало валидно правно основание, на което да присъди в полза на ищеца и направените от него разноски пред ВАС. Такава възможност съществувала само в хипотезата на чл. 226, ал. 3, вр. ал. 1 АПК. Определението е НЕПРАВИЛНО. Според уредбата в процесуалните закони, съдебните разноски, в това число заплатените от страните адвокатски възнаграждения, се възлагат на загубилата делото страна- чл. 78 ГПК и чл.143 АПК. Става дума за парично задължение, което едната страна по спора поема към другата страна. Под "разноски" в съдебното производство следва да се разбират разноски за такси, разноски по производството и възнаграждението на един адвокат- чл. 78, ал. 1 ГПК. Възнаграждението за един адвокат представлява платеното възнаграждение на ангажирания от страната пълномощник, като договорът между адвоката и клиента, удостоверява възмездността на положения адвокатски труд- чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Неправилно съдът е приел, че по делото не се дължат разноски за производството пред ВАС с предмет прекратителното определение на адм. съд. Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, за която съдебния акт е благоприятен- чл. 143, ал. 1- ал. 4 от АПК. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 236 АПК и в производството по частни жалби, когато касационният съд отмени акт на първоинстанционния съд и върне делото за продължаване на съдебното производство, той не се произнася по направеното искане за присъждане на разноски. Първоинстанционният съд се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд, с оглед изхода на спора. Присъждането на съдебни разноски е за всички направени от страната разноски във всички инстанции. Процесуалното представителство по адм. дело № 9257/ 2024 г. на ВАС, е част от реализирането на процесуална защита на негово претендирано материално право. В конкретния случай по направените разноски в производството следва да се произнесе съдът, на който е върнато делото за ново разглеждане - Административен съд- София град, включително и разноските по производствата пред Върховния административен съд. В този смисъл произнасяне по разноските дължи само съдът, който решава въпроса по същество. Именно поради това, когато касационната инстанция върне делото за ново разглеждане тя не се произнася по разноските, а на основание чл.226, ал.3 АПК, компетентен да стори това е първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. От приложеното в ЧКАД дело № 9257/ 2024 г. първоинстанционното производство на лист 5- Договор за адвокатска защита и съдействие е видно, че ищецът по иска е защитаван от адвокат. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лева, като платената държавна такса е в размер на 30 лева. Всичко това води до извод, че молбата за присъждане на разноски е била основателна и следва да бъде уважена, като адм. орган се осъди да заплати направените от ищеца разноски в общ размер от 230 лева. Обжалваното определение следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество, като се измени процесното решение в частта за разноските и се присъдят разноските пред ВАС за производство с предмет прекратителното определение на адм. съд. Настоящото производство е относно разноските и поради приключване на основния спор не се дължат допълнителни разноски за молителя, каквото искане е заявено в частната жалба. Водим от изложеното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,