Определение № 206 от 20.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1025/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частната жалба (с вх. № 2024 от 10.111.2020 г.) на добричкото „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД /ЕИК[ЕИК]/, подала чрез негов юрисконсулт против определение № 51 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 26.11.2021 г., постановено по т. д. № 1540/2020 г., с което е била оставена без разглеждане касационна жалба (с вх. № 3792/11.VI.2020 г.) на това дружество със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу осъдителното решение № 127 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 2.IV.2020 г. по т. д. № 36/2020 г. Като поддържа, че оставената без разглеждане негова касационна жалба била насочена срещу осъдително въззивно решение „с цена на иска 56 854.46 лв., сбор от цената по 5 фактури и обезщетение за забава в размер на 17300 лева'', търговецът настоящ частен жалбоподател излага общо /бланкетно/ оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС. претендирайки за неговото отменяване и като резултат от това - разглеждане по същество на касационната му жалба (с вх. № 3792/11.VI.2020 г.). По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба пловдивско „Борела 74" ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив по основателността на бланкетното оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за настоящето частно производство в размер на сумата 600 лв. (шестстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат. Инвокират се доводи, че „на три инстанции" добричкият търговец е поддържал, че „въобще липсва договор за търговско покупко-продажба", поради което по делото липсвали и доказателства в подкрепа на обратното, а също и че стойността на доставките по всяка една от 5-те процесии данъчни фактури била под 20 000 лв. или налице било обективно съединяване на искове с предмет вземания, „произтичащи от отделни договори за търговска продажба". Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, частната жалба на добричкото „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД /ЕИК /204219357/ ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба с неоснователна. Макар в титулната част на исковата молба на цесионера „Борела 74" ЕООД (с вх. № 308/04.01.2019 г по описа на ОС-Пловдив) да е било посочено: „цена на иска 56 854.46 лв.-главница и 17 300 лева - мораторна лихва", прехвърлените му по договора за цесия от 5.VI.2018 г. от „Д. Трейдинг 69" ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ 5 /пет/ парични вземания срещу добричкия търговец настоящ частен жалбоподател са били надлежно конкретизирани с размерите им по всяка от 5-те процесии данъчни фактури, издадени в 3-дневния период от 25.VI.2014 г. до 27.VI.2014 г. /вкл./ за доставка на ел. материали по каталог, а именно: 10 110.48 лв. /с вкл. ДДС/; 10 177.32 лв. /с вкл. ДДС/; 10 778.18 лв. /с вкл. ДДС/; 10 432.32 лв. /с вкл. ДДС/ и 11592.48 лв. /с вкл. ДДС/. В петитумната част на същата искова молба е посочен сбора от тези вземания по фактурите, наред с претенцията за мораторна лихва върху тази сборна главница, считано от 5.1.2016 г. до 4.1.2019 г. Същевременно в отговора си на исковата молба (вх. № 2924/29.01.2019 г.) добричкият търговец настоящ частен жалбоподател е изразил становището, основано на „обичайната съдебна практика", че не издаването на фактури е основанието за плащане, а реалното доставяне и приемане на съответната стока от купувача, което последният в процесния случай не можел да докаже, понеже Законът за обществените поръчки изисквал сключването на договора за търговска продажба в писмена форма. Следователно общият брой на обективно кумулативно съединените искови претенции е 6 /шест/, вкл. и тази за мораторна лихва, като нито една от тях не надхвърля законоустановения минимум от 20 000 лв. за цена на иска по търговско дело. Като е съобразил горните данни по делото предходният тричленен състав на ВКС е постановил правилно /законосъобразно и обосновано/ прекратително определение по касационната жалба на „ВиК Добрич" АД, което ще следва да бъде оставена в сила, вкл. и предвид констатацията, че договорът за цесия, с който ищецът „Борел* 74" ЕООД-гр.- Пловдив се е легитимирал като титуляр на претендираните с исковете му парични вземания, „няма преобразуващ ефект по отношение на основанието и размера" на същите, а само ги транслира от патримониума на цедента в този на цесионера „в състоянието им към момента на сключване на този договор" /по чл. 99 ЗЗД/. В заключение, неоснователен е защитния довод на последното в ЧЖ, че решаващият извод в атакуваното прекратително определение на ВКС бил неправилен, понеже „чл. ЗОЗя във вр. чл. 321 от ТЗ съдържат диспозитивни правни норми, които в повечето случаи на сключване на търговски сделки позволяват на страните да договарят друго, различно от визираното в закона, правно поведение". При липса на съгласие между първоначалните страни по търговската продажба, а именно „Д. Трейдинг69" ЕООД, като продавач, и „ВиК Добрич" АД, като купувач, за сключване на писмен логовоо. единствените издадени от първото „документи за стоката са процесиите 5 данъчни фактури с пор. №№ 159-163 от края на месец юни 2014 п, като по делото не е било спорно - съгласно чл. ЗОЗя, ал. 3 ТЗ - че купувачът настоящ частен жалбоподател е следвало да изпълни 5-те си парични задължения към доставчика си /цедента/ „в 14-дневен срок от получаване на фактура или от получаване на стоката". При този изход на делото в настоящето частно производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК и предвид изрично направеното от процесуалния представител на ответното по частната жалба пловдивско търговско дружество искане за това, настоящият частен жалбоподател ще следва да бъде осъден - на основание чл. 81 ГПК, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК - да му заплати сума в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Пловдив: съгласно т.т. Ill и IV от приложен към писмения отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК договор за правна защита и съдействие от датата 29 март 2021 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение