Решение № 2003 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране – гр. София срещу решение № 16382/13.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1903/2024 г. по описа на Административен съд –София град, с което по жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД- гр. Пловдив е отменено решение № Ж-19 от 10.01.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), делото е върнато на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона и КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Юг“ЕАД- съдебни разноски за производството в размер на 1 354,70 лв.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на „Електроразпределение Юг“ЕАД срещу решението на КЕВР. Претендира разноски за двете инстанции.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, КЕВР, се представлява от юриск.Дуевски, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно в хода по същество.

Ответникът по касационната жалба, „Електроразпределение Юг“ЕАД- гр.Пловдив, редовно призован, не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител юрк. Е.Вълчева по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с твърдения за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения. Ответникът, С. Х. от гр. Пловдив, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по съществото на спора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Електроразпределение Юг" ЕАД – гр. Пловдив срещу решение № Ж-19 от 10.01.2024 г. на КЕВР, с което на жалбоподателя са дадени следните задължителни указания:

1. В седемдневен срок от получаване на настоящото решение „Електроразпределение Юг“ ЕАД да анулира количествата електрическа енергия, отразени в Справка за коригиране на сметката за електроенергия от 02.12.2023г. и фактура № 8303185469/11.10.2023г., издадени на Н. М. Х. за обект с ИТН 1349495, находящ се в гр. Пловдив, [улица];

2. В седемдневен срок от получаване на настоящото решение „Електроразпределение Юг“ ЕАД да анулира начислените на основание КП №704333/ 07.09.2023г. количества електрическа енергия, отразени в Справка за коригиране на сметката за електроенергия от 02.12.2023г. и фактура № 8302822182/05.10.2023г., издадени на Н. М. Х. за обект с ИТН 1349495, находящ се в гр. Пловдив, [улица];

3.В седемдневен срок след изпълнение на т.1 и т.2, „Електроразпределение Юг“ЕАД да уведоми Комисията за предприетите действия.

Въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, съдът е направил извод за основателност на оспорването. Приел е, че,макар обжалваното пред него решение на КЕВР да е постановено от компетентен административен орган, в рамките на материалната му компетентност и при спазване на изискванията за форма, реквизити и мотиви, същото е постановено при други съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, водещи до незаконосъобразността му.

Съдът е установил следната фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, а именно: Служители на електроразпределителното дружество са извършили проверка на клиента си Н. М. Х. по отношение електромер за обект с клиентски № 1000725676, установили са, че електромерът е със загаснал дисплей, същият е демонтиран, без да има данни да е поставен в безшевна торба, да е запечатан и да е предоставен за извършване на експертиза в БИМ, като ,наред с гореизложеното средството за техническо измерван е заменено с ново, работещо такова. Горните действия са установени чрез съставяне на констативен протокол №704333/07.09.2023г, подписан от независим свидетел. Въз основа на този констативен протокол и в резултат на допълнителни замервания на изгасналия като дисплей електромер, през който дружеството - жалбоподател твърди, че е протичал ток, са изготвени Справка за коригиране на сметка за електроенергия от 02.10.23г. и две корекционни фактури, както следва: Корекционна фактура №8302822182 от 05.10.23г. за сумата от 259,56 неотчетена ел.енергия за периода 18.07.2023г. -07.09.2023г. и Корекционна фактура № 8303185469 от 11.10.2023г. на стойност 102,28 лв, обхващаща допълнително измерено количество електроенергия за периода от 01.07.2023г. до 18.07.2023г. Именно тези две корекционни фактури са предмет на диспозитива на решението на КЕВР. По делото е назначена и съдебно-електротехническа експертиза, според заключението на която техническото състояние на електромера според констативния протокол води до неизмерване на електрическата енергия- от една страна, а от друга - сумите по корекционните фактури са правилно определени като стойност с оглед правилата на ПИКЕЕ.

При горните фактически констатации АССГ е приел от правна страна, че макар решението на КЕВР да е издадено от материално компетентен административен в рамките на определените му от закона правомощия и да са спазени изискванията за форма и реквизити на същото, решението страда от други съществени нарушения на административнопроизводствените правила и до постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби, съставляващи самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразно.

След пространен анализ на разпоредбите от Раздел IХ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, уреждащи реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия, АССГ е приел, че безспорно по делото не се установяват хипотезите на чл.49, ал.6 и ал.8 от ПИКЕЕ, които да предоставят възможност на служителите на „ЕРП Юг“ де не изпратят демонтираното средство за търговско измерване на компетентния органи за метрологичен контрол – т.е. не са налице нито форсмажорни обстоятелства, нито е установено добавяне на чужд за системата елемент или друга намеса, представляваща промяна на схемата за свързване, което не влияе на изправността на средството за търговско измерване.

Въпреки това, АССГ е стигнал до правния извод, че КЕВР не е отговорил на основните, поставени пред нея въпроси, а именно: не е изложила съображения дали изгасналия дисплей на СТИ може да доведе до неотчитане на консумираната енергия в релевантния период и довело ли е това до този резултат в конкретния случай, по какъв начин ЕРП Юг е определило количеството на консумираната енергия и правилен е той и т.н. Според АССГ, вместо да отговори на тези,релевантни за спора въпроси, КЕВР само е цитирала разпоредби от ПИКЕЕ и е формирала съображения съображения по обстоятелства, които не са предмет на спора и не го разрешават.

Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

На първо място –то е необосновано. От една страна АССГ приема, че по делото безспорно се установява, че констатираните недостатъци на СТИ, довели до подмяната му, не попадат в хипотезите на чл.49, ал.6 и ал.8 от ПИКЕЕ, в които хипотези единствено може да не се приложи установеното в разпоредбата на чл.49, ал.5 от ПИКЕЕ задължение неработещото СТИ да бъде изпратено за метрологичен контрол на компетентния регионален отдел на Българския институт по метрология, а от друга страна - не излага мотиви в коя от другите хипотези на разпоредбите от Раздел IX от ПИКЕЕ попада. Всички други разпоредби от този раздел на ПИКЕЕ, уреждащи неизправности на СТИ, извън случаите по чл.49, ал.6 и ал.8 от ПИКЕЕ, включително и тези по чл.50 и чл.52 от ПИКЕЕ, които предвиждат „несъответствия на СТИ с метрологичните и/или техническите характеристики“, задължават служителите на съответното ЕРП да изпратят демонтираното СТИ за проверка от съответните на компетентния регионален отдел на Българския институт по метрология. По делото няма спор, че такова изпращане не е осъществено, поради което правилни се явяват мотивите на КЕВР за това, че при издаване на корекционните фактури не е спазена процедурата по чл.49, ал.5 във вр. с чл.52 от ПИКЕЕ.

Като не е отчел горното обстоятелство, АССГ е постановил решението си в противоречие с процесуалния закон и материалноправните разпоредби.

Касационната жалба е основателна, а съдебното решение на АССГ като неправилно следва да бъде отменено изцяло. Вместо него ВАС, трето отделение, следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на "Електроразпределение Юг" ЕАД- гр. Пловдив срещу решение № Ж-19 от 10.01.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) като неоснователна. С оглед изхода от спора „Електроразпределение Юг“ЕАД- гр.Пловдив следва да бъде осъдено да заплати на КЕВР съдебни разноски в размер на общо 102.26 / сто и две евро и 26 евроцента/ юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение