Определение № 2106 от 14.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1076/2026 г.

Производството е по чл.63 ГПК и чл. 48, ал.4 ЗАрб. С исковата молба, по която е образувано настоящото дело, ищецът [община] с предявени против „Евро Интегра Консулт“ЕООД искове за отмяна на Решение № Ф6-119 от 18.07.2025г. на едноличен арбитър „ad hoс“ К. В. по арб.д. № Ф6-119/2025г., е поискал на основание чл.48, ал.4, изр.второ от ЗАрб. спиране на изпълнение на арбитражното решение. С Разпореждане № 1205 от 21.05.2026г. на Председателя на І т.о. на ВКС исковата молба е оставена без движение с указания за представяне в едноседмичен срок от получаване на съобщението на платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 533.88 евро, както и на препис от исковата молба и приложенията към нея за връчване на ответника или държавна такса в размер на 6.42 евро съгласно чл.102з, ал.3 ГПК вр. чл.73, ал.3 ГПК вр. чл.23,т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В срока за изпълнение на посоченото разпореждане, съобщението за което е връчено на 19.06.2026г., с молба вх. № 13619/ 25.06.2026г. ищецът представя доказателства за внесена д.т. в размер на 6.42 евро. Със същата молба на основание чл.63 ГПК е заявено искане за продължаване на срока за внасяне на дължимата по чл.18, ал.4 ТДТССГПК държавна такса с 6 /шест/ месеца, считано от датата на уведомяване. В тази връзка излага съображения и представя доказателства. Настоящият състав на ВКС след преценка на данните по делото и доводите на ищеца, намира следното: Искането за продължаване на срока за внасяне на дължима държавна такса в размер на 1 533.88 евро по сметка на ВКС се основава на твърдения за висящи към настоящия момент на повече от 170 търговски дела по чл.47 от ЗАрб. за отмяна на арбитражни решения, постановени от еднолични арбитражни съдии, с които общината е осъдена да заплати на „Евро Интегра Консулт“ЕООД суми, претендирани на основание Договор за възлагане на обществена поръчка № 115 от 01.07.2013г., сключен между [община] и ДЗЗД „Крам Щрабаг Еви МСМ“ ДЗЗД, по които общината дължи заплащане на държавна такса в максималния по Тарифата размер. Поддържат се твърдения за образувани повече от 13 изпълнителни производства по искане на ответника „Евро Интегра Консулт“ ЕООД срещу [община], съответно посочени, по които са наложени запори върху банковите сметки на общината. Ищецът се позовава и на съществуващите финансови правила за разходване на публични средства, с които оперира, поставящи общината в невъможност да разходва постъпващите несеквестируеми вземания за други цели, различни от тяхното предназначение. Искането е обосновано и с общоизвестния факт за липса на приет и действащ Държавен бюджет за 2026г., поради което и с оглед разпоредбата на чл.98, ал.1 ЗПФ разходите на публичните разпоредители са ограничени до размера на получените приходи, но не повече от размера на извършените през съответния период от предходната година разходи. В тази връзка се сочи, че за предходната 2025г. в бюджета на [община] не са били предвидени разходи за заплащане на държавни такси към съдилища и други институции. С оглед на тези обстоятелства, [община] моли за продължаване на срока за отстраняване на констатираната нередовност с 6 месеца, считано от датата на уведомяването. Настоящият състав на ВКС намира молбата по чл.63 ГПК за допустима и основателна. Искането за продължаване на срока е подадено на 25.06.2026г., т.е. в рамките на указания с Разпореждане № 1205 от 21.05.2026г. седмодневен срок за внасяне на дължимата държавна такса. Същият е започнал да тече от 20. 06.2026г., тъй като видно от приложеното по делото съобщение, същото е връчено на 19.06.2026г., поради което е налице хипотезата на чл.63, ал.1 ГПК. Преценявайки изложените в молбата обстоятелства съдът намира същите за уважителни причини по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ГПК, поради което искането следва да бъде уважено, като срокът за внасяне на държавната такса по подадената молба по чл.47 ЗАрб. бъде продължен с шест месеца, считано от 26.06.2026г., когато изтича първоначалният срок за изпълнение на указанията, съгласно чл.63, ал.2, изр.2 ГПК. Като основателно се преценява и искането по чл. 48, ал.4 ЗАрб. Съгласно чл. 48, ал. 4, изр. 1 ЗАрб. ВКС спира изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка за обезпечаване на предявени искове по чл. 47 ЗА, когато от ищеца е представено обезпечение в размер на интереса от отмяната на арбитражното решение. В чл. 48, ал. 4, изр. 2 ЗАрб. е уредена възможността съдът да спре изпълнението на арбитражното решение без да бъде представено обезпечение от ищеца, като предпоставката за това е да са представени убедителни писмени доказателства за наличие на основание за неговата отмяна. С исковата молба са представени доказателства, от които е видно, че срещу ищеца е постановено арбитражното решение, предмет на предявените искове за неговата отмяна, както и че то се ползва с изпълнителна сила, тъй като с него по предявен осъдителен иск [община] е осъдена да заплати на „Евро интегра консулт“ ЕООД, Украйна, сума в размер на 302 036 лв., / 154 428. 55евро/, представляваща законна лихва за забава за периода от 05.11.2020г. до 05.11.2025г., начислена върху главница в размер на 308 200 лв. / 157 580.16 евро/ за изпълнение на ОП № 3-СМР [населено място]. След като съобрази фактите, на които ищецът основава исковете си за отмяна на посоченото арбитражно решение, както и съдържанието на арбитражното споразумение съобразно приложените към молбата писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 48, ал. 4, изр. 2 ЗА, за спиране изпълнението на арбитражното решение без представяне на обезпечение от ищеца, както е поискано с подадената молба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд