Решение № 5582 от 22.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1079/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане-Слатина“ гр. София, срещу решение № 37237/11.11.2025 г., постановено по адм. дело № 4145/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Поддържат се подробно развити оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, В. Б. Г., чрез адвокат адвокат К. Чакова изразява становище за неоснователност на същата. Развива съображения за правилност на първоинстанционното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 37237/11.11.2025 г., постановено по адм. дело № 4145/2025 г. Административен съд София – град е отменил по жалба на В. Б. Г. Задължително предписание № П/Д-С-СЛ-001/29.01.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Слатина. Присъдил е разноски. Съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществено нарушение административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправните разпоредби – основания за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Решението е правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Задължително предписание № П/Д-С-СЛ-001/29.01.2025г., издадено от директора на ДСП Слатина, на основание чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗД, с което същият е предписал на В. Г. като майка и законен представител на децата Е., Н. и М. П., следното: 1. Да спазва съдебно решение № 20195210/06.10.2021г. на СРС, като осигурява присъствието на децата Е., Н. и М. в дните, определени за контакт с бащата, съгласно постановения с решението режим на лични контакти. Да подготвя децата по подходящ начин за предстоящите срещи с другия родител и 2.Да не оставя децата сами без надзор. От доказателствата по делото се установява, че с влязло в сила решение по гр.д. № 14847/2021г. по описа на СРС е прекратен гражданския брак между В. Б. Г. и И. И. П., от който имат родени три деца – Е. И. П., с [ЕГН], Н. И. П., с [ЕГН] и М. И. П., с [ЕГН]. По силата на цитираното решение, на бащата – И. П., е определен режим на лични отношения с трите деца, които живеят заедно с майката. В. Г. е насочена с направление от 04.09.2024 г. от директора на ДСП Слатина за предоставяне на социална услуга в Център за обществена подкрепа. На 05.12.2024г. е изготвен протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие за детето М., в който е посочено, че плана за действие се изпълнява, както и че всички дейности, касаещи М. се изпълняват и че към момента режима на лични контакти между детето и бащата се изпълнява. В съставен протокол от 05.12.2024г. от преглед на оценката на случая и плана за действие от 28.06.2024г. за детето Н. е посочено, че майката не изпълнява точка Краткосрочна цел 2 от плана за работа с детето, като не се спазва дейност 2.3 „Детето да не се оставя без надзор от възрастен, особено когато ползва кухненски уреди, както и остри прибори, като нож, както и не се спазва краткосрочна цел 1 от плана за работа с родителите „Подобряване комуникацията между родителите. Осигуряване на психоемоционалния комфорт на детето“, както и че не се спазва дейност 4: Спазване на режим на лични контакти между детето и бащата според постановените мерки по режим на контакти на СРС“. От съставен протокол на 05.12.2024г. от преглед на оценката на случая и плана за действие от 28.06.2024г. за детето Е. се установява констатация, че не се спазва дейност 4: Спазване на режим на лични контакти между детето и бащата според постановените мерки по режим на контакти на СРС“. Въз основа на представен междинен доклад по случая на В.Г., изготвен от Център за обществена подкрепа с 4 места за спешен прием [наименования], с дата 09.12.2024г., се установява, че майката полага максимално усилия да е добра за децата си, да ги разбира, подкрепя и подпомага развитието им в бъдеще. Отразено е, че през трите месеца на оценка на родителския й капацитет винаги е спазвала часа си за консултация, а ако е закъснявала се е обаждала и се е извинявала. Проявила активност и желание да научи нови неща във връзка с възрастовите особености на всяко от децата си. Направено е заключение, че В.Г. е с авторитетен родителски стил и преживява средно високи нива на невротизъм, резултат от конфликтната ситуация между нея и бившия й съпруг. Ситуацията се провокира от неспазването на режима на посещение на децата при баща им, като напрежението между родителите рефлектира върху трите им деца. На 29.01.2025г. от гл. социален работник при ДСП Слатина е изготвен социален доклад № СЛ/Д-С-СЛ862-082 относно издаване на задължително предписание на майката В. Г.. В доклада подробно са описани общите данни, потребностите на децата, свързани с развитието, конкретиката и фактологията относно отношенията между майката В. Г., бащата И. П. и децата Е., Н. и М. П.. Описани са проведените срещи в администрацията с оглед синхронизиране на действията по случая, здравето и образованието на децата, емоционално и поведенческо развитие, семейни и социални отношения, осигуряване на сигурност и емоционална близост. Въз основа на посочения социален доклад е издадено и процесното пред Административен съд София-град Задължително предписание № П/Д-С-СЛ-001/29.01.2025г. издадено от директора на ДСП Слатина. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, и е формирал законосъобразни изводи относно фактическите обстоятелства по делото. Съдът обосновано е приел, че оспореното задължително предписание е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЗДет, съобразно който ДСП извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Нормата на чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет. предвижда, че целта на мерките за закрила в семейна среда (изброени в чл. 23 ЗЗДет.) е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. Съобразно ал. 2 на посочената правна норма, мерките, предвидени в чл. 23 от закона, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3, мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. По силата на чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет., задължително предписание се издава при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител. От доказателствата по делото се установява, че майката не е отказвала да сътрудничи на социалните служби по никакъв начин. Не са доказани конкретни действия, с който майката В. Г. да е извършила отказ за сътрудничество. Тя се отзовавала на проведените срещи, по повод постъпилите сигнали, със социалните работници. В извършените проверки, протоколи от срещи, изготвени планове и оценка, доклади и други документи, няма данни майката да е направила отказ да сътрудничи за прилагане на мерките за закрила в семейна среда. От показанията на разпитания свидетел, от изслушването на детето Е. и от обясненията на Г. се установява, че В. Г. сама се грижи за трите си деца, които учат в различни училища и учебният им ден приключва по различно време, както и че активно спортуват. Обосновано е прието за немотивирано и заключението на административния орган за продължаващо неспазване на заложената в плана за работа с родителите Краткосрочна цел 1, Дейност 4, касаеща спазване режима на лични контакти между децата и бащата, според постановените мерки по режим на лични контакти от СРС. Установено е, че майката В. Г. не е ограничавала личните контакти на децата с бащата и че не говори лошо за него пред тях. Относно заниманията на детето Н. с футбол В. Г. е уведомила бащата на детето предварително за деня на тренировката, но не са постигнали консенсус, поради което една част от личните срещи между детето и И.П. не са проведени съобразно предпочитанията на Н.. Въз основа на посоченото е правилен изводът на съда, че не са изпълнени изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК, като административният орган не е обосновал наличието на фактическите предпоставки за издаване на оспореното задължително предписание, чието установяване е било в негова тежест. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора факти и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.01.2026 г. възлизат на сумата от 1000,00 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение