Определение № 2302 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5298/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на К. Р. М. от [населено място], обл. Кърджали, чрез адв. Мехмед, против Решение №471 от 02.04.2024г., постановено по адм. дело №78/2024г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на К. М. срещу Решение №2153-08-37 от 15.02.2024г. на Директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане №РП-3-08-01488347 от 22.12.2023г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото поделение на НОИ. В жалбата за излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение с позоваване на касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Претендират се и разноски. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Кърджали, чрез ст. юриск. Белева, счита касационната жалба за неоснователна и настоява за оставянето и без уважение. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като извърши дължимата преценка, касаеща допустимостта на депозираната касационна жалба, по която е образувано това съдебно производство, настоящият състав на ВАС на РБ, VI-то отд. намира за установено следното. Всъщност административният съдия е бил сезиран с жалба срещу акт на Директора на ТП на НОИ – Кърджали, с който последният е разгледал по същество депозирана пред него жалба на М. срещу Разпореждане №РП-3-08-01488347 от 22.12.2023г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото поделение на НОИ, с което е разпоредено извършване на прихващане на изискуемо вземане на физическото лице от ДОО, представляващо месечно парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 КСО за м. декември 2023г. в размер на 780 лева, с изискуемо вземане на ДОО към същото лице в размер на общо 28 344,50 лева главници и лихви, установено с подлежащо на предварително изпълнение съгласно чл.117а ал.1 КСО Разпореждане РВ-3-08-01343635 от 26.04.2023г., издадено от същото длъжностно лице. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че в случая разпореждането на Ръководителя по контрола на разходите на ДОО от 22.12.2023г. е постановено на основание чл.114 ал.5 КСО, която законова новела позволява дължими суми по разпореждания, които не са погасени доброволно от осигуреното лице, да бъдат погасявани и чрез извършване на прихващане от изискуеми вземания на същото осигурено лице от фондовете на ДОО, като прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното ТП на НОИ. Именно това е направено и с акта от 22.12.2023г. В случая налице е бил административен акт – Разпореждане РВ-3-08-01343635 от 26.04.2023г., установяващ по основание и размер задължението на М. към НОИ(потвърдено с Решение №2153-08-149 от 14.06.2023г. на ответника по касация, като жалбата на лицето срещу последния акт е била отхвърлена с влязлото в сила съдебно Решение №348 от 02.11.2023г. по адм. дело №266/2023г. по описа на Административен съд – Кърджали, оставено в сила с Решение №8200 от 03.07.2024г. по адм. дело №544/2024г. по описа на ВАС на РБ). Ръководителят на ТП на НОИ Кърджали е разгледал жалбата на М. на основание чл.117 ал.1, т.2, б. „д“ КСО(в частта „… за прихващане по чл.114, ал.5…“) при развилото се задължително административно обжалване, като е постановил решение по същество от 15.02.2024г., предмет на съдебна проверка в производството по адм. дело №78/2024г. на Административен съд – Кърджали. С решението си по посоченото дело от 02.04.2025г. административният съдия е отхвърлил жалбата на М. срещу акта на Директор ТП на НОИ – Кърджали, като е посочил, че решението му подлежи на обжалване пред ВАС на РБ. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че въпреки така посоченото, съдебното решение на Административен съд – Кърджали е окончателно. Съгласно нормата на чл.119 КСО на касационно обжалване по реда на АПК подлежат всички решения на административния съд, с изключение на тези, постановени по жалби срещу актовете по чл.117, ал.1,т.1 и т.2, буква „б“, буква „д“ – за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж"“. В разглеждания казус жалбата на М. касае акт на Ръководителя на ТП на НОИ – Кърджали, който е постановен по жалба срещу акт по чл. чл.117 ал.1, т.2, б. „д“ КСО(разпореждане за прихващане по чл.114, ал.5 КСО) и последното касае размер до 1 000 лева. Видно е от съдържанието на акта, че е извършено прихващане до размера на сумата от 780 лева(материалноправното волеизявление на органа е за погасяване до размера на по-малкото), на две изискуеми и ликвидни вземания – на НОИ от една страна и на М. от друга страна. В случая размерът, предмет на прихващането, се детерминира именно от сумата, с която се извършва погасяваното на вземането от ДОО към М.(което представлява отделно вземане, а не е част напр. от друго, по-голямо такова), като един от законово уредените способи за принудително изпълнение. След като в чл.119 КСО досежно всички визирани актовете по б. „д“ е посочен необжалваем размер – до сумата от 1 000 лева, то обосновано се налага извода, че съдебното решение на административния съд се явява окончателно и това обстоятелство не може да се преодолее дори и от вписаното в него, че същото е обжалваемо. Предвид изложеното, касационната жалба на К. Р. М. срещу Решение №471 от 02.04.2024г., постановено по адм. дело №78/2024г. по описа на Административен съд – Кърджали, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане на основание чл.215, т.4, във вр. с чл.213а, ал.6, т.2, предл. последно АПК, а образувано по нея съдебно производство се прекрати. По разноските. С оглед изхода на спора разноските се дължат на НОИ, като същите се констатираха да са в размер на 50 лева за осъществената защита от юрисконсулт, съгласно чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ, изразила се само в депозиране на отговор и становище по касационната жалба, без явяване в съдебно заседание. Воден от горното Върховният административен съд, Шесто отделение