Определение № 2839 от 14.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2002/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. В. Г. против определение № 413/17.07.2026г. по т.д.№ 20/2026г. на Апелативен съд - Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката, за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената от нея касационна жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение. Страната оспорва правилността на определението, като постановено в нарушение на чл. 83, ал. 2 ГПК. Намира, че неправилно и в разрив със съдържанието на нормата съдът е изследвал дали месечният й доход е над линията на бедност и го е преценявал спрямо размера на минималната работна заплата за страната, към момента на дължимост на таксата, т.е. извършил е формална съпоставка с неотносими икономически показатели. Не е извършена индивидуална оценка на конкретните икономически възможности на страната, спрямо дължимата от нея такса, като не е отчетено, че тя евентуално не би била единствения нейн необходим разход за воденето на касационното производство. В този смисъл, конкретния размер на таксата - 15,34 евро - не би следвало да е съществен аргумент за неоснователност на молбата. При евентуално допускане на касационното обжалване би била дължима държавна такса в значително по-висок размер, с оглед защитавания материален интерес. Неправилно е игнорирано обстоятелството, че при единствен доход от пенсия, това й вземане е запорирано, като запорът е установим по делото факт. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е оставил без уважение молбата на А. Г. по чл. 83, ал. 2 ГПК, като се е обосновал със следното: А. Г. е на 70 години. Според представената декларация за семейно и имотно състояние е несемейна - едночленно домакинство, не дължи издръжка на непълнолетни членове на семейството си или други лица и реализира месечен доход от пенсия в размер на 728,29 евро. Не притежава недвижими имоти и МПС. Не декларира заболяване и съответно необходими и постоянни разходи за лечение. Като е отчел, че към релевантния момент минималната работна заплата и линията на бедност, определени с актове на Министерски съвет, съответно са 620,20 евро /МРЗ/ и 390, 63 евро / линия на бедност /, съответно - че дохода на страната не надхвърля значително МРЗ, но от друга страна е над линията на бедност, съдът е приел, че спрямо размера на дължимата държавна такса от 15,34 евро сумата от 728,29 евро позволява заплащането й, без значително да утежнява финансовото положение на страната. Съдът е акцентирал и на обстоятелството, че въпреки изричните му указания, молителката не е представила доказателства за размера, до който е запорирана пенсията й, т.е. за размера на разполагаемия остатък. Частната жалба е основателна. Несъстоятелен е довода на жалбоподателката, че съдът е следвало да съобрази и евентуално дължими държавна такса и разноски при допускане на касационното обжалване, за разглеждане на касационната й жалба по същество. В случая изрично е поискано освобождаване от държавната такса за селективната фаза на касационното производство, в размер на 15,34 евро. За страната не би имало пречки да поиска освобождаване за последващо възникнали задължения за държавни такси и разноски. Не е налице противоречие с приетото в мотивите на ТР № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС – т. 12, пр. 6 – изложените съображения не касаят хипотеза на изрично индивидуализирани от страната разноски. Неоснователно е обосноваването на въззивния състав с липсата на доказателства за размера на разполагаемата / свободна от запор / част от пенсията на страната, тъй като тя е изчислима само въз основа на чл. 446, ал. 1 ГПК. При размер на пенсията 728,29 евро и кореспондиращ размер на МРЗ от 620,20 евро, секвестируема се явява сума от 242,97 евро / 1/3 от 728, 29 евро - чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК /, а разполагаема - 485,32 евро. Последната се явява значително под размера на минималната работна заплата за страната и незначително по-висока спрямо възприетата линия на бедност. Действително, чрез освобождаването от такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят не цели за страната да се гарантира, че няма да изпита каквото и да било ограничение и въпреки участието си в съдебно производство ще запази досегашния си стандарт на живот. Но и отказа от приложение на института не следва да я затруднява прекомерно – дотолкова, че да е предпоставка да се въздържи от търсената защита. Линията на бедност е краен минимален праг, за хората под който държавата е длъжна да предостави социални помощи и разработи и други защитни социални политики. Ползването й, както и МРЗ, като ориентири за дължимата преценка, е в унисон с практиката на касационна инстанция, но достигнатите от въззивния съд изводи, въз основа на тези критерии, са неправилни. Не е отчетено, че като стойности те изхождат от минимално необходими, но об ичайни разходи за издръжка, не и чрезвичайни, каквито са разходите за съдебни разноски. Доколкото размерът на разполагаемата част от пенсията - 485,32 евро - при ноторно известните динамични инфлационни процеси в страната след приемането на еврото, сам по себе си е твърде компромисен спрямо обичайните битови разходи на едночленно домакинство, то дали дължимата такса е в нисък или висок размер е без значение, тъй като всеки размер, в настоящия случай, се явява в тежест, надхвърляща възможностите на страната, като се отчете и липсата на други доходи или имущество, от което да би могла да извлича такива, чрез ползването му или чрез разпоредителни действия. Предвид гореизложеното, атакуваното въззивно определение следва да се отмени и молбата на А. Г. по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде уважена. С оглед процесуална икономия, предвид вече администрираната касационна жалба на противната страна и образувано касационно производство по същата, администрирането на касационната жалба на А. Г. следва да се извърши в настоящата инстанция. С оглед горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение