Решение № 2121 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7296/2024 г.

Производството е по реда на чл. 226 във вр. с чл. 185 – 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение „Работещи къщи за гости“ и ЕТ „К. Арнаудова-Е.“ против чл. 2, чл. 3, ал.1, чл. 7, чл. 16, чл. 46, чл. 47 § 1, т.26 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /наричана по-долу Наредба № 30 или Наредбата/, издадена от министъра на земеделието и храните. Срещу посочената наредба, в нейната цялост, е подадена жалба и от ЕТ „Екофарм – Н. Николаев“, като в условията на алтернативност се иска отмяната на чл. 48 и § 1, т. 27 от Наредбата. С определение от 11.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2014/2023 г. по описа на ВАС, пето отделение, е допуснато присъединяване и е конституиран като жалбоподател в производството ЕТ „Огняново Спа Рисорт 2012 – Л. Петканин – Н. Петканин“. Жалбоподателите Сдружение „Работещи къщи за гости“ и ЕТ „К. Арнаудова-Е.“, чрез процесуалния си представител адв. Митева, излагат подробни аргументи за приемане на Наредбата при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непубликуване на проекта на акта, заедно с мотивите за предложението му. Твърди се, че чл. 46 от Наредбата противоречи на изискванията на чл. 9, ал.1 ЗНА; § 1, т. 26 противоречи на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, с оглед легалната дефиниция на понятието „работно място“, съдържаща се в посочената норма на кодекса. Иска се отмяна на посочените в жалбата разпоредби на Наредба № 30 и присъждане на разноски. Жалбоподателят ЕТ „Екофарм – Н. Николаев“, чрез адв. Динев, развива сходни съображения за нарушение на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, както и на чл. 77 АПК при приемане на Наредбата. Твърди противоречие на чл. 48, ал.1 и § 1, т. 27 от Наредбата с норми от по-висок ранг, а именно с чл. 306 от Търговския закон и с чл. 81 от Закона за задълженията и договорите. Иска отмяна на Наредбата, в частност на чл. 48, ал.1 и § 1, т. 27 от същата и присъждане на разноски. Жалбоподателят ЕТ „Огняново Спа Рисорт 2012 – Л. Петканин- Н.Петканин“, чрез процесуалните си представители адв. Тонева и адв. Атанасов, поддържа доводите за незаконосъобразност на оспорваната наредба, заявени от първите двама жалбоподатели. Развива съображения за невъзможност за самостоятелно прилагане на нормите на Наредба № 30. Ответникът Министър на земеделието и храните, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбите. В пледоария по същество и в представено писмено становище заявява, че Наредбата е издадена от компетентен орган, по силата на надлежна законова делегация. При изработването и издаването Наредбата са спазени изискванията на чл. 26 ЗНА, което се установява от приложения по делото доклад, изготвен от заместник министър на земеделието и храните. Конкретно посочените от жалбоподателите норми от Наредба № 30 не противоречат на нормативни актове от по-висока степен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно пледира прекомерност на адвокатските възнаграждения, чието присъждане търсят жалбоподателите. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд (ВАС), състав на осмо отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 196 във вр. с чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема следното: Производството по делото е по реда на чл. 226, ал. 1 АПК и е образувано след като с Решение № 9067 от 22.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1122/2024 г. по описа на ВАС, Петчленен състав на II колегия, е отменено Решение № 11827/30.11.2023 г., постановено по адм. д. № 2014/2023 г. по описа на Върховен административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. За да постанови посочения резултат, петчленният касационен състав е приел за неправилни изводите на тричленния състав, че при издаването на процесната наредба не са спазени изискванията на чл. 26, ал. 2 ЗНА и чл. 28, ал. 1 и ал. 2 ЗНА. Непроизнасянето по изложените други доводи за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт поради противоречие със закона е обосновало връщането на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, извърши проверка по силата на препращащата норма на чл. 196 АПК на оспорения нормативен акт на основание чл. 168, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, приема следното: В изпълнение на разпоредбата на чл. 226, ал. 1 АПК и като съобразява мотивите в Решение № 9067 от 22.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1122/2024 г. по описа на ВАС, Петчленен състав, настоящият тричленен състав на ВАС, осмо отделение, приема, че жалбите срещу Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., която се обжалва в нейната цялост от ЕТ „Екофарм – Н. Николаев“ и от ЕТ „Огняново Спа Рисорт 2012 – Л.Петканин-Н.Петканин “ и в частта на горепосочените норми от Сдружение „Работещи къщи за гости“ и ЕТ „К. Арнаудова-Е.“, са процесуално допустими, като подадени от лица с правен интерес от оспорването. В тази насока са представени писмени доказателства, от които се установява, че жалбоподателите ЕТ „К. Арнаудова-Е.“, който е член на Сдружение „Работещи къщи за гости“, ЕТ „Огняново Спа Рисорт 2012 –Л.Петканин- Н.Петканин “, както и ЕТ „Екофарм – Н. Николаев“, са бенефициери по договори за отпускане на финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г. и спрямо същите са налице издадени решения за налагане на финансови корекции, основани на разпоредби на оспорената Наредба, Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, понастоящем Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). С оглед предмета на дейност и целите на Сдружение „Работещи къщи за гости“, според устава му и вписването в Търговския регистър към Агенция по вписванията, и съгласно Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на ОС на колегиите на Върховния административен съд, за сдружението също е налице правен интерес от оспорване на разпоредби от Наредба № 30. Обжалваната Наредба е издадена от Министъра на земеделието и храните на основание на законовата делегация на § 35, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 18 от 2006 г.; изм., бр. 96 от 2006 г., бр. 16 от 2008 г.), съгласно която министърът на земеделието и горите издава по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика, с които определя начинът за прилагане, когато регламентите дават възможност за избор на държавите членки. Следователно оспорената наредба е издадена от компетентен орган, съобразно изискването на чл. 76, ал. 1 АПК. При издаването на процесната Наредба е спазена изискуемата форма, посочена в разпоредбите на Глава трета на Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указът/а), същата е обнародвана в Държавен вестник, след като е удостоверена от органа издател – министъра на земеделието и храните, при което настоящият състав намира, че формално е спазена изискуемата процедура по чл. 78, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Съобразно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 АПК, задължителни са указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона при по-нататъшното разглеждане на делото, от което следва, че не са задължителни указанията по съществуването или несъществуването на факти или по доказателствената сила на конкретни доказателства /така Г. Ангелов, Административнопроцесуален кодекс -Коментар, стр. 408, изд. Сиела, 2006 г./. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК във вр. с чл. 196 АПК, както и в изпълнение на указанията, дадени от петчленния състав на ВАС за произнасяне по всички доводи за незаконосъобразност на оспорената наредба, настоящата инстанция приема, че от представените по делото доказателства не се установява дали проектът на акта е публикуван заедно с мотивите за издаването му, съответно с представения доклад. По делото не са ангажирани доказателства относно датата на публикуването му и дали на страните е предоставен най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта съобразно изискването на чл. 26, ал. 2 ЗНА /в приложимата редакция/. Такива данни не се съдържат и в приложения Доклад рег. № 93-6528/08.08.2008 г. на заместник-министъра на земеделието и храните и председател на работната група, създадена със Заповед № РД 09-798 от 22.08.2006 г. Единствено твърдението на посоченото длъжностно лице, че проектът на наредбата е публикуван на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните през м. януари 2008 г., без да е посочена конкретната дата на публикуване и наличието на предоставен 14-дневен срок за становища, не може да се квалифицира като косвено доказателство за изпълнението на изискването на чл. 26, ал. 2 ЗНА. Същевременно, не е достатъчно само публикуване на проекта за нормативен акт, което е отразено в посочения доклад. Необходимо е публикуване и на мотивите, съответно доклада, за да могат заинтересованите лица да се запознаят с тях и реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта. Настоящият състав приема, че представените в производството пред Петчленния състав на ВАС доказателства - становища на Асоциация на земеделските производители в България, WWF Дунавско Карпатска програма, „Е-Макс Консулт“ ООД, Д. М., П. В., Ю. К. и др., не установят по несъмнен начин, че проектът на процесната наредба, заедно с мотивите да издаването й са публикувани, тъй като видно от съдържанието им, със същите са направени предложения по проекти на други наредби, уреждащи финансирането по различни мерки на ПРСР за периода 2007 - 2013 г. Също така не са ангажирани доказателства за датата на изпращане и получаване на голяма част от посочените становища. Съгласно приетото по делото без оспорване от страните заключение по съдебно-техническата-компютърна експертиза, в Министерство на земеделието и храните (МЗХ) не е налице архив на електронната поща от 2008 г., не е запазен бекъп, нито логове. Вещото лице е намерило някои eml файлове, запазени и изпратени от главен експерт в отдел „Инвестиционна и стартова подкрепа за бизнеса", Дирекция „Развитие на селските райони" в МЗХ. В хедърите на изследваните имейл съобщения, част от приложените по делото, липсват някои мета данни, тъй като запазените съобщения са изпратени, а не получени и не е възможно да бъдат проследени всички атрибути. Според експерта, не е възможно да се направи изследване на лицата, които са достъпвали посочените електронни съобщения, както и дали са налице модификации за блокиране на съответната поща, към момента на експертизата, поради изминал много дълъг период от време, лог файлове в министерството се пазят 10 дни с оглед изключително големите обеми и липса на технически ресурси. Констатирана е датата и часът на модификация според системния часовник на компютъра, в който отговорът на част от представените по делото електронни съобщения е записан с промени в съдържанието, както и че електронните съобщения в eml формат се съхраняват на локални машини на служители на МЗХ. Според вещото лице, технически е възможно съхранението на електронни съобщения за стари периоди от време, но това е свързано с много и различни ресурси. При изслушването й в съдебно заседание, експерт Събева заявява, че предоставените й имейл съобщения от МЗХ, които като съдържание съответстват на приложените в производството пред 5-членния състав на ВАС, представляват изпратени такива и не е налице възможност да се проверят атрибутите на тези файлове - хедър, IP и др. Няма никаква възможност да бъдат проверени дали съдържанието им е било манипулирано. От приетите по делото доказателства не се установява и изпълнение на изискването на чл. 28, ал. 2 ЗНА, тъй като в изготвения доклад от заместник-министъра на земеделието и храните не е налице анализ за съответствие на предложения проект с правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 3 от Наредба № 30 (Обн. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.), финансовата помощ по тази наредба се предоставя при спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на минималната помощ (ОВ L 379 от 28.12.2006). Именно поради това, от съществено значение е наличието на надлежен анализ за съответствие на разпоредбите от наредбата с нормите от Регламент (ЕО) № 1998/2006, а в посочения доклад и мотивите за приемане на акта липсва каквото и да е обсъждане на относимите норми от правото на ЕС, както и аргументи за съответствие със същите от предложения проект. Същественият характер на изискването на чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА квалифицира и нарушението му като тежък порок на подзаконовия нормативен акт, представляващ самостоятелно основание за отмяната му /в този смисъл и Решение № 1037 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 85/2024 г., 5-членен с-в/. На следващо място, административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 23 от Указ № 883 от 24.04.1974 г., който предвижда, че за всеки проект за нормативен акт се образува досие, което отразява хода на изготвяне на проекта и се попълва от съставителя му, което се съхранява от органа, който е издал акта. Установи се по несъмнен начин, че освен Доклад рег. № 93-6528/08.08.2008 г. на заместник-министъра на земеделието и храните, с който е предложено на министъра да одобри проекта на Наредбата, не са налице други документи, относими към хода на изготвяне на проекта и органът не съхранява досие. Не могат да бъдат възприети като основателни доводите на министъра на земеделието, че други документи, свързани с издаването на Наредба № 30 не могат да бъдат открити поради изтичането на срока за съхранението им в архива и с оглед промяната на електронната страница на Министерство на земеделието. Първо, срокът за съхранение на изискуемото съгласно чл. 23 от Указа досие, според чл. 46, ал.1 от Закона за националния архивен фонд, е 20 години и към момента на образуване на съдебното производство по оспорването на Наредба № 30, а и към настоящия момент не е изтекъл. Второ, ако органът беше изпълнил задължението си да води и съхранява досие във връзка с издаването на акта, осъществените във времето промени в електронната страница, в ползвания софтуер и в деловодната система на Министерство на земеделието не биха довели до липса на документи, установяващи изпълнението на приложимите административнопроизводствени правила. В допълнение на гореизложеното следва да се съобрази, че Наредба № 30, оспорена в цялост, е изменяна и допълвана, след обнародването й - ДВ, бр. 77 от 2.09.2008 г., 12 пъти, обнародвани в Държавен вестник, както следва: бр. 37 от 18.05.2010 г., бр. 45 от 15.06.2010 г., бр. 55 от 20.07.2010 г., бр. 72 от 16.09.2011 г., попр., бр. 76 от 30.09.2011 г., бр. 89 от 11.11.2011 г., бр. 99 от 16.12.2011 г., бр. 55 от 20.07.2012 г., бр. 78 от 6.09.2013 г., бр. 61 от 25.07.2014 г., бр. 72 от 29.08.2014 г., бр. 76 от 2.10.2015 г. По отношение и на тези изменения и допълнения на Наредбата органът също не ангажира доказателства за изпълнението на посочените по-горе изисквания на ЗНА и Указ № 883 от 24.04.1974 г. Гореизложеното обуславя извода, че оспорената Наредба е издадена при допуснати съществени нарушения на приложимите административнопроизводствени правила, отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК. Въпреки, установеното основание за отмяна, предвид задължителните за настоящата инстанция указания на Петчленния състав, настоящият състав следва да извърши проверка за съответствие на оспорените норми от подзаконовия нормативен акт - чл. 2, чл. 3, ал.1, чл. 7, чл. 16, чл. 46, чл. 47, чл. 48, § 1, т.26, т. 27 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г., с материалния закон, съобразно разпоредбата на чл. 192а, изр. второ АПК. Съгласно чл. 1 от Наредбата, със същата се уреждат условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. С чл. 2 от Наредбата са регламентирани целите на мярката, а в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 са посочени изискванията, при спазване на които се предоставя финансовата помощ по тази наредба. Това са изискванията на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на минималната помощ (ОВ L 379 от 28.12.2006) за договори за отпускане на финансова помощ, сключени до 30.06.2014 г. и на изискванията на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощ de minimis (ОВ L 352 от 24.12.2013 г.) за договори за отпускане на финансова помощ, сключени след 30.06.2014 г. Според чл. 3, ал. 2 от Наредбата, в случаите по ал. 1, за които към 1.07.2014 г. не са сключени договори, се извършва проверка за съответствие с правилата за отпускане на финансова помощ, посочени в Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощ de minimis. В жалбата на Сдружение „Работещи къщи за гости“ и ЕТ „К. Арнаудова-Е.“ не са изложени конкретни аргументи за противоречие на чл. 2 и чл. 3, ал. 1 от Наредбата с материалния закон, каквото не се установява и при извършената проверка от настоящия тричленен състав на основание чл. 192а АПК. Съгласно чл. 1, т. 7 ЗПЗП, законът урежда прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., както и на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (EC) № 1305/2013", доколкото в този закон не е предвидено друго за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Според чл. 2, т. 9 ЗПЗП една от целите на държавното подпомагане е развитието на селските и планинските райони. Следователно, разпоредбата на чл. 2 от Наредбата, регламентираща целите на мярката "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г.: насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони; насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони, не е в противоречие със законовата норма. Същите не противоречат и на целите на подпомагането на развитието на селските райони, предвидени с чл. 4, § 1 от Регламент (ЕО) № 1998/2006, както и на тези по чл. 4 от Регламент (EC) № 1305/2013. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата е в съответствие с чл. 2, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15.12.2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ (консолидирана версия), отм., предвиждащи, че мерките за помощ не отговарят на всички критерии по член 87, параграф 1 от Договора и следователно са освободени от изискването за уведомление по член 88, параграф 3 от Договора, ако изпълняват условията, посочени в параграфи от 2 до 5 от настоящия член. Общият размер на минималната помощ, предоставена на всяко едно предприятие, не може да надхвърля 200 000 EUR за период от три данъчни години, който период се определя на база данъчните години, използвани от предприятието в съответната държава-членка. Съгласно съображение 10 от Регламент (ЕО) № 1998/2006, в съответствие с принципите, които регламентират помощта, попадаща в приложното поле на член 87, параграф 1 от Договора, минималната помощ трябва да се счита за предоставена в момента, когато на предприятието бъде предоставено, в съответствие с националния правен режим, юридическото право за получаване на помощта. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата не противоречи и на чл. 7, § 3 от Регламент (ЕС) № 1407/2013, съгласно който всяка индивидуална помощ de minimis, която е предоставена между 1 януари 2007 г. и 30 юни 2014 г. и изпълнява условията на Регламент (ЕО) № 1998/2006, се смята за неотговаряща на всички критерии по член 107, параграф 1 от Договора и следователно за нея не се прилага изискването за уведомяване по член 108, параграф 3 от Договора. Налице е съответствие и с чл. 3, § 1 и § 4 от същия регламент, предвиждащи: мерките за помощ не отговарят на всички критерии по член 107, параграф 1 от Договора и следователно са освободени от изискването за уведомяване по член 108, параграф 3 от Договора, ако изпълняват условията, посочени в настоящия регламент (§ 1); помощта de minimis се смята за отпусната в момента, когато законовото право да получи помощта е предоставено на предприятието, съгласно приложимия национален правен режим, независимо от датата на плащане на помощта de minimis на предприятието (§ 4). По отношение на оспорените от Сдружение „Работещи къщи за гости“ и ЕТ „К. Арнаудова-Е.“ норми на чл. 7 и чл. 16 от Наредба № 30 също не се излагат конкретни аргументи за материалната им незаконосъобразност. С чл. 7, ал. 1 от Наредбата е предвидена хипотеза на неприложимост на реда за предоставяне на финансова помощ по тази наредба, в случай че за същата инвестиция кандидатът е получил публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз. С ал. 2 от посочената норма е предвидено, че финансова помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, за които бъде установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката. С ал. 3 и ал. 4 от същата норма са регламентирани условия за предоставяне на финансовата помощ: в случаите на проекти, включващи строително-монтажни работи, не се предоставя финансова помощ за дейности, извършени преди посещението на място по чл. 27, ал. 2, с изключение на разходите по чл. 23, ал. 1, т. 5, буква "а"; не се предоставя финансова помощ за дейности, извършени преди подаване на заявлението за подпомагане, с изключение на разходите по чл. 23, ал. 1, т. 5, буква "а". С чл. 7, ал. 1 от Наредбата е въведен принципът за забрана на двойното финансиране в съответствие чл. 4, ал. 4 ЗУСЕФСУ, съображение 24 от Регламент (EC) № 1305/2013 и съображение 50 от Регламент (EC) № 1307/2013. Съгласно § 1, т. 31 ДР на Наредба № 30 "Изкуствено създадени условия" е всяко установено условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011, предвиждащ забрана за извършване на плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. Следователно, чл. 7, ал. 2 от Наредбата съответства на цитираната норма на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011 и на законовата делегация на чл. 9а, т. 4 ЗПЗП. По отношение на разпоредбите на чл. 7, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата също не са установява противоречие с приложим нормативен акт от по-висока степен. Нормата на чл. 16 от Наредба № 30 регламентира необходимостта кандидатите да представят бизнес план по образец (приложение № 3) за период не по-малък от 5 години, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Цитираната норма е ясна, както по отношение на изискването за предоставяне на бизнес план по образец, така и по отношение на сроковете, които въвежда, а и не се установява противоречие с относима законова разпоредба. Неоснователни са и доводите за материална незаконосъобразност на нормата на чл. 46 от Наредбата. Съгласно първата алинея от посочената норма, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. С разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че при определяне на размера на подлежащите на възстановяване средства от ползвателя се вземат предвид видът, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. С чл. 46, ал. 3 от Наредбата са регламентирани конкретните хипотези, при които РА може да поиска връщане на вече платени суми заедно със законната лихва върху тях. Не се споделя от настоящия състав становището на жалбоподателите, че цитираните разпоредби са неясни, противоречат на чл. 9, ал. 1 ЗНА и на принципите на правна сигурност и на оправданите правни очаквания. Същите са ясни и оправомощават разплащателната агенция, при установено неизпълнение на нормативни или договорни задължения, в т.ч. конкретно регламентирани в чл. 46, ал. 3 от Наредбата, да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Неоснователно е и твърдението, че с оглед приетите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. /Правилата/, за едни и същи нарушения са налице различен ред и условия. Правилата са издадени на основание чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП и определят критериите, от които РА се ръководи при отчитане степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение (чл. 2, ал. 4 от Правилата). Те касаят единствено размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, но не и основанието за нейното установяване (арг. от чл. 2, ал. 1 от Правилата). В чл. 47 от Наредбата е предвиден редът по който следва да постъпи органа в случай на констатирано неизпълнение на задълженията на получателя на помощта по чл. 42 (начина на осчетоводяване на финансовите операции на средствата и активите по ярката), чл. 44 (задължението за застраховане на имуществото, предмет на подпомагане) и по чл. 50 (задълженията за публично оповестяване), както и действията на получателя по отстраняване на нередностите и последствията при неотстраняването им. Жалбоподателите не посочват конкретни основания за противоречие на разпоредбата с материалния закон, а такова не се констатира и от настоящия състав. Съгласно чл. 48, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 27 и при спазване на условията на този член, а според ал. 2 на същата норма ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която ползвателят на помощта или упълномощеното лице е в състояние да го направи. Нормата е ясна и не противоречи на норми от по-висока степен, в т.ч. и на чл. 306 от Търговския закон и чл. 81 от Закона за задълженията и договорите, с оглед специфичната материя, която урежда в изпълнение на законовата делегация на специалния ЗПЗП. Необходимостта от представяне на доказателства, при наличие на твърдения за възникването на форсмажорни обстоятелства, предвидена с чл. 48, ал. 2 от Наредбата, не противоречи на цитираните от ЕТ „Екофарм – Н. Николаев“ процесуални норми от АПК (чл. 34 – чл. 37), регламентиращи участието на страните в административното производство, видът и начинът на събиране, и преценка на доказателствата от административния орган. Именно при съобразяване на тези норми от процесуалния закон РА следва да преценява представените доказателства на основание чл. 46, ал. 2 от подзаконовия нормативен акт. Лимитативното изброяване на видовете форсмажорни обстоятелства в § 1, т. 27 от ДР на Наредбата е в съответствие с чл. 47, § 4 от Регламент (EC) № 1305/2013 във вр. с чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Съгласно § 1, т. 26 от ДР на Наредбата "Устойчива заетост" е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. Цитираната разпоредба не противоречи на легалната дефиниция на "Работно място", регламентирано с § 1, т. 4 от ДР на Кодекса на труда, а именно: "Работно място" е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата.“. Неоснователни са доводите за неяснота на оспорената дефинитивна разпоредба, която намира приложение във връзка чл. 16, ал. 2 от Наредбата, където е регламентиран срокът за който следва да бъде установено наличие на устойчива заетост. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният подзаконов нормативен акт е незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемането му и следва да бъде отменен при наличие на предпоставките по чл. 146, т. 3 във вр. с чл. 196 АПК. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателя Сдружение „Работещи къщи за гости“, чийто член е жалбоподателят ЕТ „К. Арнаудова-Е.“, сторените за три съдебни инстанции разноски в общ размер на 6 660 лв., представляващи: платено възнаграждение за един адвокат за три инстанции в общ размер на 4 900 лв., платени държавни такси в общ размер на 260 лв. и платено възнаграждение за вещо лице в размер на 1 500 лв. Посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и да се определи в размер на 3 405,20 евро. В полза на жалбоподателя ЕТ „Екофарм – Н. Николаев“ следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер на 1 750 лв., представляващи 894,76 евро. В полза на жалбоподателя ЕТ „Огняново Спа Рисорт 2012 –Л.Петканин- Н.Петканин “ следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер на 3 500 лв., представляващи 1 789,52 евро. Платените и претендирани от жалбоподателите адвокатски възнаграждения не са прекомерни, тъй като съответстват на правната сложност на делото и на обема на осъществените адвокатска защита и процесуално представителство. По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1, предл. второ АПК, Върховният административен съд, осмо отделение