Определение № 451 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1900/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.368/16.04.20 по г.д.№.344/19 на ОС Смолян по реда на чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е допълнено постановеното по делото решение, като на П. Т. И. са присъдени 967,12лв. разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Постъпила е частна жалба от „Банка ДСК“ЕАД с искане за отмяна на горното определение. Сочи се, че направеното възражение за прекомерност неправилно е било отхвърлено, както и че е следвало да се присъдят разноски и на банката. Ответната страна П. Т. И. оспорва молбата. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. От текста на разпоредбата е видно, че действия по намаляване на платен адвокатски хонорар поради прекомерност не могат да бъдат предприети служебно от съда – това може да бъде направено само по искане на насрещната страна /т.3 ТР 6/12 от 6.11.13, ОСГТК/. В случая подобно искане не е било направено в срок – до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Такова се съдържа едва в депозираната впоследствие писмена защита – но с нея не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер /доколкото макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, то, също като него, следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което завършва делото пред съответната инстанция - т.11 ТР 6/12, ОСГТК/. Предвид изложеното, като несвоевременно заявено, възражението за прекомерност на жалбоподателя не може да бъде разгледано, респективно не може да бъде присъден по-нисък размер на направените разноски за адвокат. За извършването на същите са представени надлежни писмени доказателства - описани и в самото атакувано определение, вкл. договор за правна защита и съдействие (стр.32 от въззивното дело), в който изрично е отразено, че договорената сума /1600лв./ е платена в брой и договорът служи за разписка. Само за пълнота следва да се посочи и, че с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените от процесуалния представител действия пред въззивната инстанция, не би могло да се приеме, че платеният адвокатски хонорар е прекомерен и би наложил прекалено тежко бреме на ответната страна. От друга страна разноски на същата за въззивното производство на настоящия етап не могат да бъдат присъдени. Това е така, тъй като редът за сезиране с подобно искане при пропуск за произнасяне е по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК – и той не е бил спазен /“Банка ДСК“ЕАД не е подала в срока за обжалване на решението молба за допълването му, поради което и възможността й да го направи сега вече е преклудирана/. С оглед на изложеното частната жалба е неоснователна и обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,