Определение № 5769 от 11.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4623/2024 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№.5626/7.10.24 на Д. Е. К. за отмяна по чл.303 ал.1 ГПК на определение №.3815/31.07.24 по г.д.№.505/24 на ВКС, ІV ГО, с което в производство по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №.239/7.11.23 по г.д.№.406/23 на ОС Враца. Сочи се, че съгласно чл.303 ал.1 ГПК заинтересована страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, а според чл.234 ал.2 ГПК /отм./ на отмяна подлежат и определенията, когато: 1/ се открият нови обстоятелства и нови писмени доказателства от значение за решаването на делото, и 2/ по надлежен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Поддържа се, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано, като се излагат доводи в тази връзка. Моли се за отмяната му и постановяване на решение, с което предявените от молителя искове се уважат. Ответната страна Г. П. С. оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Заявява, че определението на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване на въззивно решение, не подлежи на отмяна, а отделно от това не е налице и нито едно от основанията по чл.303 ал.1 т.1-т.7 ГПК /макар в молбата да са посочени единствено тези по т.1 и т.2, които и само са цитирани като текстове, без мотиви, без да са посочени конкретни обстоятелства или доказателства/. От друга страна молбата съдържа преповтаряне на доводи и съображения, твърдени пред всички съдебни инстанции, и позоваване на писмени доказателства, които са били представени и взети предвид. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверка за допустимост на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата за отмяна е недопустима. В разглежданата хипотеза изрично се иска отмяна на определение на ВКС, с което по реда на чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение. Такова определение не подлежи на отмяна по реда на глава двадесет и четвърта от ГПК. Отмяната по чл.303 и следващите от ГПК е еднократна възможност за извънинстанционен контрол на съдебните решения. Съгласно приетото в т.6 на ТР №.7/14 от 31.07.17 на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Определението по чл.288 ГПК за недопускане на касационно обжалване не попада в цитираното изключение. Предвид горните съображения искането за разглеждането му по реда на чл.307 и сл. ГПК е недопустимо и молба вх.№.5626/7.10.24 на Д. Е. К. следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,