Определение № 2548 от 10.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 2066/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Министерство на младежта и спорта, подадена чрез куриер на 01.04.2026 г., с която се иска да се измени определение № 886/23.03.2026 г. по т.д. № 2066/2025 г. на ВКС в частта за разноските. Сочи се от молителя, че с посоченото определение на ВКС производството е прекратено, поради което като ответник по делото има право на съдебни разноски, но в определението липсва произнасяне по това негово искане. Иска да се допълни определението и да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение от 42 184,85 лв. Ответниците по молбата - „Кабиле Груп“ ЕООД и „Сатурн 2“ ООД, които са касатори в производството пред касационния съд, са подали отговор, с който не оспорват искането. Признават, че е основателна молбата по чл.248 ГПК. По допустимостта. От страна на ответниците по молбата с правно основание чл.248 ГПК не е релевирано възражение относно направеното от служител на куриерската фирма отбелязване за деня на подаване на куриерската пратка, съдържаща молбата по чл.248 ГПК. При липса на оспорване касационният съд на основание чл.62 ал.2 ГПК намира, че молбата е подадена на 01.04.2026 г. – в срока за обжалване с частна жалба на определението за прекратяване на производството по касационната жалба. Следователно молбата е процесуално допустима и искането за допълване на съдебния акт в частта за разноските следва да се разгледа по същество. С определение № 886 от 23.03.2026 г. по т.д. № 2066/25 г. на ВКС производството по делото е прекратено, но липсва произнасяне по направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски. Отговорът на касационната жалба е подаден от упълномощен от ответника адвокат и след като производството е приключило с посоченото по-горе определение за прекратяване, касационният съд намира, че случаят попада в хипотезата на чл.78 ал.4 ГПК, която предвижда, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение. Ответникът е упълномощил адвокатско дружество „Йонев и Канчелов“, с което на 14.08.2025 г. е сключил договор за предоставяне на адвокатска защита и съдействие по касационното производство срещу адвокатско възнаграждение от 35 154,04 лв. /без ДДС/. Нормата на чл. 71, ал. 1 ЗАдв предоставя възможност на страната да сключи договор за правна защита и съдействие и да упълномощи адвокатско дружество, а в този случай вътрешните отношения между адвокатското дружество и конкретния адвокат, който е извършил в процеса действия по процесуално представителство и защита от името на страната, са без значение за присъждането на разноските по делото. От представеното с отговора на касационната жалба банково извлечение, приложено и към молбата по чл.248 ГПК, се установява, че молителят е платил по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 42 184,85 лв., а от издадената от адвокатското дружество фактура № 435/18.08.2025 г. се установява, че в тази сума е включен и ДДС. В отговора на молбата по чл.248 ГПК не е релевирано мотивирано възражение по чл.78 ал.5 ГПК с твърдение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът няма право да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част – чл.78 ал.5, изр.1-во ГПК. С огледа на изложеното касационният съд намира, че определението за прекратяване на делото следва да се допълни и в полза на молителя, който е ответник по касационната жалба, да се присъди на основание чл.78 ал.4 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 21 568,77 евро. Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд