Решение № 7091 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14941/2008 г.

Решение № 7091 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14941/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Иванов Стамболджиев и Коста Иванов Стамболджиев, двамата от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника адв. Захари Захариев против решение № 313 от 30.07.2008 г. по адм. д. № 1030/2006 г. на Окръжен съд - Пловдив, административно отделение, V състав, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 260 от 22.11.2005 г. на ОСЗГ - Пловдив, с което е определено на наследниците на Коста Георгиев Стамболджиев обезщетение за земя на стойност 182 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - поименни компенсационни бонове на стойност 3 476 лева = 3 476 ПКБ. Излагат се доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърдят, че са лишени от възможността за събиране на доказателства относно влезлите в сила решения по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, с оглед определяне коефициента за редукция при обезщетяване. Излагат изчисления на корекционен коефициент с предполагаеми разлики. С писмени бележки излагат подробни доводи. Молят, да се отмени решението, като се върне делото за ново разглеждане или се постанови ново, с което се уважи жалбата. Ответникът - Общинска служба "Земеделие" - Пловдив редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Ответниците - Василка Кирилова Томанова и Златка Кирилова Павлова, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура смята, че касационната жалба е неоснователна и излага, че съдът обосновано и законосъобразно е съобразил СТЕ относно определения размер на коефициента, както и че жалбоподателите са се отказали от тройна СТЕ. Предлага обжалваното решение като правилно, да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, Четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 313 от 30.07.2008 г. по адм. д. № 1030/2006 г. на Окръжен съд - Пловдив, административно отделение, V състав, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Александър Иванов Стамболджиев, Коста Иванов Стамболджиев, Василка Кирилова Томанова и Златка Кирилова Павлова против решение № 260 от 22.11.2005 г. на ОСЗГ - Пловдив, с което е определено на наследниците на Коста Георгиев Стамболджиев обезщетение за земя на стойност 182 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - поименни компенсационни бонове на стойност 3 476 лева = 3 476 ПКБ. В производство по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ окръжният съд е приел, че обжалваното решение е постановено въз основа на решение № 410 АО от 18.06.2001 г. на ОСЗГ -Пловдив, с което на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е определено на наследниците на Коста Георгиев Стамболджиев право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи и заявен начин на обезщетяване по чл. 18д, ал. 3, чл. 19б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и протоколно решение № 1 от 11.11.2005 г. на ОСЗГ - Пловдив, с прилагане на коефициент 0,05 за редуциране на стойността на дължимото обезщетение със земя. Съдът е приел, че определеното обезщетение е съобразено с Решение № 162 по Протокол № 12 от 17.05.2001 г. на Общински съвет - Пловдив, с което е определен размера на земята от Общинския поземлен фонд в землището на гр. Пловдив, както и с определения корекционен коефициент по реда на чл. 19а, ал. 5 от ЗСПЗЗ, като е съобразил заключението на СТЕ, поради и което е отхвърлил жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, а изложените в касационната жалба доводи са неоснователни. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано обезщетително производство, в случаите, когато с решение на ОЗСГ е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, но е отказано реалното му възстановяване, поради наличие на пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В обезщетителната процедура се изготвя оценка на признатата за възстановяване земя по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи /ДВ, бр. 64/1998 г. изм. ДВ, бр. 78/2006 г./, която оценка се определя в решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и след като влезе в сила се постановява решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, с което се определя начина на обезщетяването и неговата стойност. В случая с решение № Т410АО от 18.06.2001 г. на ОСЗГ - Пловдив постановено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е определена стойността на имота на наследниците на Коста Георгиев Стамболджиев с признато, но невъзстановено право на собственост от 3,500 дка, в размер на 3 658 лв., което е влязло в сила. С решение № 260 от 22.11.2005 г. на ОСЗГ - Пловдив, е определено на наследниците на Коста Георгиев Стамболджиев обезщетение за земя на стойност 182 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - поименни компенсационни бонове на стойност 3 476 лева = 3 476 ПКБ. Решението на службата по земеделие е съобразено с Решение № 162 по Протокол № 12 от 17.05.2001 г. на Общински съвет - Пловдив, с което е определен размера на земята от Общинския поземлен фонд в землището на гр. Пловдив общо от 373 131 дка. С протоколно решение № 1 от 11.11.2005 г. на ОСЗГ - Пловдив, в съответствие с чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ, въз основа на решението на общинския съвет, при съобразяване размера на дължимото обезщетение на правоимащите лица е определен коефициент 0,05 за редуциране на стойността на дължимото обезщетение със земя, като за разликата до стойността на пълния размер на дължимото обезщетение, правоимащите лица да бъдат обезщетени с поименни компенсационни бонове. За изясняване на спорните обстоятелства съдът е допуснал СТЕ, от заключението на която се установява, че размерът на обезщетенията правилно е определен и е спазен механизма за определянето в съответствие с наличната земя в ОПФ и предявената за обезщетение земя. Със СТЕ е установено, че стойността на корекционния коефициент правилно е определен в съответствие със стойността на земята на правоимащите и стойността на земята от ОПФ. Въз основа на правилно установени фактически обстоятелства решаващият съд е извел законосъобразни изводи, че обжалваното решение № 260 от 22.11.2005 г. на ОСЗГ - Пловдив е постановено в съответствие с изискванията на чл. 19а, ал. 4, т. 2 и ал. 5 от ЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 17, т. 1, във връзка с чл. 19, ал. 16 от същия. Неоснователни са възраженията на касаторите, че корекционния коефициент неправилно определен. Решаващият съд е съобразил заключението на СТЕ, както и фактическите основания за определяне на корекционния коефициент - Решение № 162 по Протокол № 12 от 17.05.2001 г. на Общински съвет - Пловдив и установения размер на стойността на обезщетението на правоимащите лица, което определяне е в съответствие с чл. 19а, ал. 5 от ЗСПЗЗ. С протоколно определение от 26.02.2008 г. решаващият съд е допуснал тройна СТЕ, но с молба от пълномощника на жалбоподателите е отказано допускането й, поради което съдът е заличил тройната СТЕ. При тези данни са неоснователни възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като жалбоподателите по своя инициатива са се отказали от тройната СТЕ за допълнително заключение относно определянето на корекционния коефициент. Изложените доводи в касационната жалба относно неправилно изчисляване на корекционния коефициент са необосновани и неоснователни. Съдът правилно е съобразил и времето на определяне на корекционния коефициент на основата на решението на общинския съвет и протоколно решение № 1 от 11.11.2005 на ОСЗГ, отнесени към времето на постановяване на обжалваното решение по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ, както и прилагането на този коефициент към всички правоимащи лица. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,